Определение №116 от по гр. дело №1135/1135 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 116
 
София, 05.02.2010 г.
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  закрито  заседание   на четиринадесети декември    през две хиляди и девета  година в състав:
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА  
                                             ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                    
                                                                    ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                     
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 1135/2009г.
               Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Б. , гр. П., подадена от пълномощника му адвокат П. Г. , срещу въззивно решение от 24.06.2009г. по гр.дело № 377/2009г. на Пазарджишкия окръжен съд. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторът сочи,че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, спорът е решаван противоречиво от съдилищата, а също е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставя се въпрос за активната легитимация на ищците, както и за характера на процесното мазе като несамостоятелен обект на собственост.
Ответниците по касация Н. Г. Д. , Г. К. Г., З. Г. В., Г. Д. К. и К. П. Д. не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и e процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 1191/16.12.2008г. по гр.д. № 500/2008г. на Пазарджишкия районен съд в обжалваната част, с която е уважен предявеният от К. П. Д. и Н. Г. Д. срещу К. П. Б. с правно основание чл.108 ЗС по отношение на западната част от избено помещение с площ 12 кв.м., цялото с площ 100 кв.м., намиращо се в масивна жилищна сграда, построена в имот пл. № 2* кв.74 по плана на гр. П..
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ответникът е собственик на втория етаж от масивната жилищна сграда, а ищците – на първия етаж в нея, както и на принадлежащото към него избено помещение, част от което се заема от ответника без основание. Съдът е приел за неоснователни възраженията на ответника, че е собственик на избеното помещение, съобразно правата му на собственост на втория етаж от жилищната сграда и разпоредбата на чл.38 ЗС, тъй като избеното помещение не представлява обща част.
Посоченият в изложението по чл.284, ал.3 ГПК въпрос, че за ищеца липсва материалноправна легитимация, защото мазето не е самостоятелен обект на собственост,респ.обща част на сградата, не е решен в противоречие с установената съдебна практика, съгласно която когато избеното помещение е принадлежащо към жилищен имот, какъвто е и разглежданият случай, то собствениците му са активно легитимирани по иск с правно основание чл.108 ЗС срещу лицата, които го държат без правно основание. Въпросът за пасивната материалноправна легитимация в процеса и разпределянето на доказателствената тежест относно установяване фактическата власт, също са разрешени в съответствие с установената съдебна практика. Ответникът не е имал защитната позиция, че не държи имота, а че го ползва поради това, че е негов собственик. Ето защо и фактът на фактическото държане не е следвало да бъде установяван в процеса. Неоснователни са доводите на касатора, че след като при прехвърляне правото на собственост върху втория етаж праводателите му са си запазили правото на ползване,те следва да бъдат конституирани в процеса, тъй като касаят ирелеванти за спора факти. Приложените от касатора съдебни решения -№1267/2009г., ВКС, І г.о., № 1235/2009г., ВКС, ІІІ г.о., не разрешават идентични на разглеждания казус, поради което и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване поради наличие на дадено различно от разглежданото разрешение на поставените правни въпроси.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Няма заявено искане от ответниците по касация за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което и този въпрос не следва да се поставя на разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.06.2009г. по гр.дело № 377/2009г. на Пазарджишкия окръжен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
 
 

Scroll to Top