О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
София, 07.07. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 367/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Н., гр. Ч. бряг, срещу въззивно решение от 17.10.2008г. по гр.дело № 640/2008г. на В. окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, някои от които са решени в противоречие с практиката на ВКС, а други са от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът счита, че постановеното решение противоречи на ТР № 137а/55г., ОСГК по приложението на чл.212 ЗЗД. Счита, че са нарушени чл.293, ал.1 ГПК и чл.212 ЗЗД по отношение продажбата на наследство. Въззивният съд е отказал да се произнесе по въведеното от касатора основание за собственост на имота – придобивна давност. Налице е произнасяне по правен въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация Б. Д. С., В. Н. К., П. П. Х., П. Р. П. и С. Н. Т. не вземат становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на В. окръжен съд е потвърдено решение от 10.07.2008г. по гр.д. №146/2008г. на Районен съд – М. , с което е допусната съдебна делба на недвижими имоти – конкретно описани земеделски земи по плана за земеразделяне в община Р., с. Р., между Л. Д. Н., Б. Д. С., В. Н. К., С. Н. Т., П. П. Х. и П. Р. П. при квоти – по 1/6 ид.ч. за всеки от съделителите. Въззивният съд е приел, че ищцата по делото Л. Н. е завела иска за делба срещу останалите съделители, като е твърдяла съсобственост върху процесните земеделски земи по силата на наследствено правоприемство спрямо Й. К. , поч.1966г. Имотите са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците му с план за земеразделяне с решение от 10.05.1999г. Ищцата и ответницата Б са внучки на Й. К. , дъщери на сина му Д. Й. , поч.1996г. Останалите ответници също са внуци на Й. К. Въззивният съд не е зачел представения от ищцата договор от 26.08.1994г., с нотариална заверка на подписите, с който Д. Й. и продава наследствените си права върху реституираните с план за земеразделяне земеделски земи на баща си Й майка си Б срещу задължение за издръжка и гледане на него и съпругата му. Приел е, че той не следва да се зачете и не се отразява на равните квоти на съделителите, тъй като няма характеристиките на договор по чл.212 ЗЗД. С него се прехвърля не наследството като цяло /съвкупност от всички права и задължения, притежавани от наследника/, а конкретни имоти, за които няма данни да изчерпват цялото наследство. Освен това договорът не обективира продажба на наследство, а прехвърляне на имоти срещу задължение за издръжка и гледане. Последното обаче не е в изискуемата от закона форма – нотариална, която е за действителност. Решаващият съд е отказал да разгледа заявеното от ищцата във въззивната инстанция основание за изключване правата на ответницата Б давност няма, поради това, че е направено за първи път във въззивното производство и е недопустимо съгласно разпоредбата на чл.214 ГПК/2007г./.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Даденото от въззивния съд разрешение относно характеристиките на договора за продажба на наследство по смисъла на чл.212 ЗЗД и конкретната преценка за наличие елементите от фактическия състав на този договор при представения от ищцата, не е в противоречие, а в съответствие с трайната практика на ВКС, в т.ч. посоченото от касатора ТР, както и с Р № 650/01.07.1993г. по гр.д. № 1052/1992г., І г.о., съгласно която прехвърляне на наследствени права с договор за гледане и издръжка, извършено по реда, предвиден за продажбата им, е нищожен. От изложеното, следва, че въззивният съд е съобразил практиката на ВКС по приложението на чл.212 ЗЗД, отчитайки, че нормативната уредба за продажба на наследство е особена и се отличава от предвидените форми за продажба. Договорът, на който се позовава ищцата, не е продажба, а друг и правилата на чл.212 ЗЗД са неприложими, а липсата на изискуемата форма по чл.18 ЗЗД, води до нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка гледане.
Поставеният процесуален въпрос относно приложението на чл.214 ГПК /2007г./ и допустимост на изменението на иска във въззивното производство, според настоящия съдебен състав обосновава приложимост на чл.280, ал.1, т.3 ГПК,поради което следва да се допусне разглеждане на касационната жалба в тази част. Налице е необходимост от тълкуване на уредените с новия ГПК правила за допускане изменение на иска пред въззивната инстанция с въвеждане на нови факти, представляващи изменение на иска, или пък с предявяване на нов иск. Въпросът обуславя допустимост на касационното обжалване, защото разрешаването му е от значение за точното приложение на закона и от това зависи основателността на предявения иск.
С оглед изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от въззивно решение от 17.10.2008г. по гр.дело № 640/2008г. на В. окръжен съд.
УКАЗВА Л. Д. Н., гр. Ч. бряг, да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по смитка на ВКС на РБ в размер на 100 лева и да представи вносния документ.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Да се докладва след внасяне на таксата на П. на Второ гражданско отделение за определяне на дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.