КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4, 5 и 6; чл. 6, ал. 8 и чл. 10;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1 и ал. 5
ДОПК – чл. 10, ал. 4 и чл. 51
ОТНОСНО:Изплащане на възнаграждения за работа без трудово правоотношение за минали години
Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” ………., Ви уведомяваме за следното:
В писмото си посочвате, че Вашият син работи от 2008 г. в семейната Ви фирма въз основа на сключен граждански договор, по който сте му изплащали възнаграждение и сте го осигурявали. Осигурителният му стаж за тази година е заверен от длъжностно лице в НОИ. От началото на 2009 г. същият се е вписал в регистър БУЛСТАТ като физическо лице, извършващо консултации по граждански договор, и е декларирал в НАП начало на осигуряване като самоосигуряващо се лице. За периода януари – май 2009 г. е работил единствено по фирмения сайт, без изплащане на възнаграждение, тъй като поради малкия обем на работата, следствие на икономическата криза, би получил минимални суми за свършената работа.
През втората половина на месец май 2009 г. е бил на лечение в Германия, съответно в отпуск по болест до края на месец ноември на същата година.
Поставяте следните въпроси:
1.След като не е отчетено плащане по гражданския договор и синът Ви няма друг доход за периода януари – май 2009 г., но се е осигурявал върху минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица за периода до 30-ти ноември на същата година, ще му бъде ли заверен осигурителен стаж за това време?
2.В случай че не му се признае осигурителният стаж, може ли да му се изплатят минималните възнаграждения по миналогодишните граждански договори?
3.При изплащане на възнагражденията, какви документи трябва да се подадат в НАП за осигуряването му, което е прекъснато от началото на декември 2009 г.?
Предвид изложеното, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Понятието „самоосигуряващ се” е дефинирано в чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В чл. 6, ал. 7 от КСО е указано, че за своя сметка внасят осигурителни вноски лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смъртса:
1.лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2.лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
3.(обявена за противоконституционна – РКС, ДВ, бр. 55 от 2000 г.) докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание;
4.регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
Според чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ – загл. изм. ДВ-бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1.на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2.като плащат патентен данък и не са еднолични търговци;
3.като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (граждански договор), също подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, но те не са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО дължимите осигурителни вноски за тези лица се разпределят между осигурителите и осигурените лица, а не се дължат само от лицата.
От изложената фактическа обстановка в постъпилото запитване и от информационната база данни на регистър БУЛСТАТ става ясно, че синът Ви е вписан в регистъра като консултантв областта на компютърните технологии въз основа на граждански договор, сключен със семейната Ви фирма. При така направената регистрация, той би могъл да попадне в кръга на самоосигуряващите се лица, само ако положения от него труд без трудово правоотношение е в рамките на професионална дейност, извършвана за негова сметка и на негов риск, т.е като част от упражняването на свободна професия.
Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от КСО, включително лицата, упражняващи по регистрация свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). От цитираната разпоредба следва, че упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряването. Този общ принцип е изведен в чл. 10 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В разглеждания казус единствената дейност, която Вашият син е извършвал е тази за семейната Ви фирма – въз основа на сключени граждански договори, по които не му е изплащано възнаграждение. Доколкото заявявате, че през 2009 г. той няма други реализирани доходи, може да се заключи, че не е подавана и годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). При това положение, изцяло в тежест на на Вашия син като задължено лице е да докаже, че за периода януари – май 2009 г. е извършвал трудова дейност като упражняващ свободна професия: пред органите на НАП по отношение на основанието за внасяне на осигурителните вноски и/или пред органите на НОИ относно правата, които произтичат от тези вноски – зачитането на осигурителен стаж и отпускането на парични обезщетения по глава четвърта от КСО. С оглед императивната разпоредба на чл. 10 от КСО, ако не е извършвана трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, не е налице и основание за внасяне на осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице и за зачитане на осигурителен стаж за съответния период.
Процедурата за възстановяване на недължимо внесени суми, подлежащи на възстановяване и събиране съгласно данъчното и осигурителното законодателство от НАП е регламентирана в чл. 128-130 от ДОПК. Недължимо платени или събрани суми за задължителни осигурителни вноски, както и суми, подлежащи на възстановяване, се прихващат с изискуеми публични вземания, като остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова сметка. Прихващането и възстановяването може да се извърши, както по инициатива на органа по приходите, така и по инициатива на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
Относно възможността и приложимите правни норми за изплащане на възнаграждения за работа без трудово правоотношение към настоящия момент за минали години, въпросът е извън компетентността на НАП. Действията и стопанските операции на дружеството, които следва да извършите в тази посока са регламентирани от разпоредбите на нормативни актове извън рамките на данъчното и осигурителното законодателство (ЗЗД, ЗСч и други). Съгласно текста на чл. 51 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в правомощията на органа по приходите при последващ контрол е да преценява вписванията в счетоводните книги според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството.
Без оглед гореизложеното в случаите, когато с годишната данъчна декларация за предходната година самоосигуряващите се лица декларират доходи, получени за извършена дейност през минали години, следва да се подаде и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година (чл. 6, ал. 8, изр. последно от КСО).
Обръщаме внимание, че при следващи запитвания до НАП е необходимо да удостоверите представителната си власт, ако въпросите, които отправяте, не касаят Ваши задължения или такива на дружеството, което представлявате, а се отнасят до задължения на други лица. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ДОПК лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно (не се изисква нотариална заверка на подписите).