О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 30.04.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4860/2008 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. П. П., гр. Пловдив, срещу въззивно решение от 06.08.2008г. по гр.дело № 1608/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – основания за допускане на касационно обжалване. Поставя въпрос за допустимост на иска по чл.86 ЗЗД като акцесорен при липса на произнасяне по главния иск с правно основание чл.240 ЗЗД. Този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Поставя се и въпрос за точното приложение на чл.86 ЗЗД вр.чл.63 ЗЗД относно присъждането на обезщетение за забава в български лева при уговаряне на паричното задължение в друга валута.
Ответникът по касационната жалба Л. Д. А., оспорва същата. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение по гр.д. № 3030/2007г. на Пловдивския районен съд в частта му за присъждане на 1412,84 лева – законна лихва върху сумата 3996 лева, представляващи левова равностойност на 1800 щ.д. към 15.04.2002г., задължение по договор за заем от 21.01.2002г. за периода 27.08.2004г. – 27.08.2007г. Прието е, че ответникът по иска Й. П. е получила в заем от ищеца Л. А. сумата 2000 щ.д. със срок за връщане 15.04.2002г. В хода на процеса задължението по главницата е погасено чрез плащане. Претенцията за лихва за забава е основателна до размера от 1412,84 лева за периода 27.08.2004г. – 27.08.2004г. като се отчете основателността на възражението за изтекла погасителна давност до началото на същия. Присъждането на сумата в левове, а не в щатски долари не представлява заместване на волята на страните, защото не се отразява на съдържанието на спорното право – претендира се паричен еквивалент на стойност. Възприето е заключението за определяне на мораторната лихва върху претендирана главница в размер на 3996 лева
Не са налице първата група основания за допускане на касационно обжалване, отнасящи се до допустимостта на претенцията за мораторна лихва в качеството и на акцесорна при отхвърляне на иска по отношение на главницата. Това е така, защото решението на въззивния съд е съобразено със закона и с установената съдебна практика за дължимост на лихва за забава при забавено изпълнение на паричното задължение за периода на забавата. В разглеждания случай претендираната главница по заемното правоотношение е платена от ответника по иска в хода на процеса. Ето защо и тази претенция е отхвърлена като погасена чрез плащане. Това не прави недопустима претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва в качеството и на акцесорна. Това е така защото главното задължение е валидно, но е погасено. Изпълнението му не погасява и задължението за мораторна лихва за периода от падежа до датата на плащане.
Налице са втората група основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Даденото разрешение на съществения материално правен въпрос за присъждане на претендирана в български лева парична сума при уговаряне на задължението в щатски долари след отмяна на чл.10, ал.1 ЗЗД /ДВ, бр.83/99г./ е от значение за точното прилагане на закона. Въпросът е съществен за изхода на спора и разрешението му е от значение за еднообразното тълкуване на закона и създаване на практика. Следва да се даде тълкуване във връзка с въпроса за точното изпълнение по смисъла на чл.63 и сл. ЗЗД на уговорено парично задължение в един вид валута и погасяването му в друг вид валута.
С оглед изложеното налице са предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество, поради което следва да се допусне касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.08.2008г. по гр.дело № 1608/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на Й. П. П., гр. Пловдив, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 28,25 лева и да приложи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Да се докладва на Председателя на ІІ г.о. за определяне на дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.