О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
София, 28.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 341/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на «М. Резиденс» ООД, гр. П., срещу въззивно решение от 30.12.2008г. по гр.дело № 1134/2007г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК. Съществените въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, са относно същността на положителното решение на ОСЗ по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ като стабилен административен акт и на решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, обуславящо възможността предходно решение на ОСЗ да бъде изменено.
Ответниците Н. М. Я., Г. М. Я. и М. Д. А. оспорват касационната жалба. Считат за недопустимо касационното обжалване предвид обжалваемия интерес, а по същество – жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. Неоснователно е позоваването от ответниците по касация на приложеното в първоинстанционното производство удостоверение, съгласно което данъчната оценка на имота е 912 лева. Обжалваемият интерес е над определения от разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК минимум, видно от цената на имота по приложения към исковата молба нотариален акт № 144/2004г. за покупко-продажба, на който се позовава ищецът – касатор. Тази стойност е релевантна за определяне обжалваемия интерес по подадената от него касационна жалба.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е отменено решение от 08.02.2007г. по гр.д. № 2416/2006г. На Пловдивския районен съд. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен предявеният от «М. резиденс» ООД срещу Н. М. Я., О. Д. Д. и М. Д. А. иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ вр.чл.417 ГПК /отм./ за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот, образуван от собствения на дружеството имот № 0* по плана за земеразделяне на с. М., община Р., придобит с нотариален акт № 52/2004г. –ЛОЗЕ с площ 6,614 дка, м.”П”, съставляващо имот № 0* съгласно изработения проект за делба от 05.02.2000г., одобрен от ПК-Пловдив. Въззивният съд е приел, че на ищцовото дружество е даден срок за предявяване на отрицателен установителен иск по изп.д. № 6644/2005г. като трето лице, намиращо се в имота,предмет на въвода, заявяващо самостоятелни права, което има интерес да докаже, че ответниците не са собственици на имота. Процесниятимот е възстановен с решение на ПК –Пловдив от 22.06.1999г. на К. С. В полза на ответниците по иска е издаден изпълнителен лист по успешно проведен срещу К. И. С. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС за процесното лозе. Исковата молба по това производство е била заведена на 10.03.2000г. По време на производството ответникът по този иск К. С. е прехвърлил с нот.акт № 144/2004г. имота на „Д” ООД, /сега „М” ООД/. Решението по чл.19,ал.3 ЗЗД не е вписано в предвидения от закона 6 месечен срок по чл.115,ал.2 ЗС, поради което вписването е изгубило своето действие, поради което ответниците по отрицателния установителен иск не са установили да са собственици на имота по силата на обявения за окончателен предварителен договор. Във връзка с второто придобивно основание, на което те са се позовали пред въззивния съд, е обсъдено и решение по успешно проведен от тях срещу ответника К/праводател на ищцовото дружество/ иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. С решение по гр.д. № 1430/2002г. на Пловдивския районен съд, влязло в сила на 28.05.2008г. е признато за установено, че имот № 0* представляващ лозе от 9,920 кв.м. в местността „П” към момента на образуване на ТКЗС е бил собственост на общия наследодател на страните /в т.ч. и К. С. / Н. С. , поч. 1969г. От това решение въззивният съд е извел извод за това, че имотът е съсобствен на страните в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, вкл. на К. С. , на основание реституция и наследство, а оттук и К. С. никога не е бил едноличен собственик на имота, поради което не е прехвърли право на собственост на дружеството в обем, по-голям от притежавания.
Повдигнатите правни въпроси в разглеждания случай се отнасят до правните последици на решение по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в хипотезата, когато вече е налице положително решение за реституция на имота по реда на чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ в полза на един сънаследник по негово заявление пред административния орган и липса на последващо решение на този орган по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, отразяващо промяната в титуляра на собственост – не заявителят, а общият наследодател на страните по иска. Разрешението на тези въпроси не е еднозначно в практиката на съдилищата и в хипотезата на чл.280, т.2 и т.3 ГПК е налице необходимост от обобщаване по тях във връзка с правните последици на решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 100 лева по сметка на ВКС на РБ за разглеждане на касационната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.12.2008г. по гр.дело № 1134/2007г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на «М. Резиденс» ООД, гр. П. да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 100 лева за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ.
Делото да се докладва на Председателя на ІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.