О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 06.03.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4106/2008 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. и Ж. Д. Т. – Е. , от гр. Б. срещу въззивно решение от 05.03.2008г. по гр.дело № 8/2008 г. на Бургаския апелативен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС,а също са и решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Съществен въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, е относно приложението на чл.1 ЗОДОВ за обективната отговорност на общината, поради издаване на незаконен акт, с който е разрешено строителство, от което са произтекли вреди. Съществен е и въпросът за наличието на причинна връзка между изпълненото строителство въз основа на незаконния акт по одобрените проекти или в отклонение от тях и причинените вреди. Той също е решен в противоречие с трайната практика на ВКС. Налице е и противоречиво разрешен съществен правен въпрос от съдилищата. Самият факт, че издаденото разрешение за строеж е в нарушение на императивни норми е достатъчен, за да е налице връзка между незаконно издадените актове, с които се разрешава строителство, и последвалите вреди.
Ответникът по касация О. Б. в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Бургаския апелативен съд е оставено в сила решение № 226 от 21.10.2005г. по гр.д. № 465/2004г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на К. Д. К. и Ж. Д. Т. – Е. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по 7000 лева за всяка от тях.
Обжалваното решение е постановено по реда на чл.218з ГПК /отм./ след като с решение от 09.01.2008г. по гр.д. № № 839/2006г. на ВКС е отменено решение от 06.02.2006г. по гр.д. № 168/2005г.на Бургаския апелативен съд в частта относно предявените от К. К. и Ж. Т. – Е. срещу О. Б. искове за заплащане обезщетение за имуществени вреди. В тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, а в частта, с която О. Б. е осъдена да заплати на К. К. и Ж. Т. – Е. сумата 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, решението е оставено в сила.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че от О. Б. са били издадени административни актове, като одобрен проект за преустройство и издадено въз основа на него разрешение за строеж, които впоследствие са отменени. Разрешението за строеж е реализирано, като е констатирано отклонение от одобрения архитектурен проект по отношение на надзида и е променена предвидената в проекта конфигурация на покрива. Изпълненото строителство е в отклонение на издадените строителни книжа и е незаконно. Причинените вреди в помещенията на ищците са следствие на извършена строителна дейност от третото лице в отклонение на архитектурния проект, макар последният да е бил отменен като незаконен. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Постановяването на взаимно противоречиви решения при първото и при второто разглеждане от въззивния съд по едно и също дело не попада в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, която предполага наличие на различни решения по правен спор като краен резултат. В разглеждания случай обаче с оглед приетото от въззивния съд и приложените към касационната жалба съдебни решения следва да се приеме, че е налице противоречива съдебна практика по съществените за настоящия правен спор и посочени от касаторите правни въпроси относно обективната отговорност на общината за вреди при незаконен акт, настъпили в изпълнение или в отклонение от него.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.03.2008г. по гр.дело № 8/2008 г. на Бургаския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІІ г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.