КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1, 5 и 6;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 2 и 3;
НООССЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 5
ОТНОСНО:Данъчно облагане и задължително обществено осигуряване при изплащане на възнаграждения на вещи лица
В отговор на Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция ОДОП ……/05.11.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването посочвате, че във връзка с издаването на Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г.) отново възниква въпросът за данъчното и осигурително третиране на възнагражденията на вещите лица, когато са включени в съответния списък за специалисти (назначени при условията на чл. 396, ал. 1 от ЗСВ) и когато не са включени в този списък, а са определени да се явяват като такива по искане на съда (назначени при условията на чл. 396, ал. 2 от ЗСВ). Според чл. 27, ал. 2 от същата наредба, за да бъде изплатено присъденото от съответния орган възнаграждение, има задължително изискване за представяне от вещото лице на документ, съдържащ реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството, т.е. първичен счетоводен документ. В този смисъл се интересувате:
1.Как следва да третирате лицата, назначени по чл. 396, ал. 2 от ЗСВ: като самоосигуряващи се лица или като полагащи труд без трудово правоотношение?
2.Ако не се разглеждат като самоосигуряващи се, какъв документ трябва да представят тези лица, който да съдържа реквизитите по чл. 7 от ЗСч?
Във връзка с гореизложеното, изразяваме следното становище по запитването:
По прилагане на осигурителното законодателство:
Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1.на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2.за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3.като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Лицата, които попадат в обхвата на точка 1, подлежат на предварителна регистрация, предвидена в нормативен акт, като регистрацията е основание за вписването им в регистър БУЛСТАТ и за определянето им като лица, упражняващи свободна професия. На практика предварителната регистрация пред определените в съответния нормативен акт органи и организации е условие за осъществяване на свободната професия и за признаване качеството на лицата като самоосигуряващи се. За тези лица е допустима хипотезата, при която те могат да започнат да упражняват трудова дейност и да имат качество на самоосигуряващи се лица преди регистрацията им по БУЛСТАТ.
За лицата, посочени в точка 3, е характерно това, че те придобиват качество на упражняващи свободна професия, едва след като се регистрират с код по БУЛСТАТ в съответната служба на Агенцията по вписванията. Регистрирането по БУЛСТАТ с оглед осигуряването на лицето като самоосигуряващо се е по негово желание. Ако лицето не се регистрира и полага труд по граждански договор, осигуряването му се провежда от възложителя при условията на работещите без трудови правоотношения. Следователно, вписването на лицата в регистър БУЛСТАТ е определящо за квалифицирането им като самоосигуряващи се.
Според легалната дефиниция, дадена с §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г.) “вещо лице” по смисъла на тази наредба е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт, както и специалист със специални знания и умения, който е назначен при условията на чл. 396, ал. 2 от Закона за съдебната власт. С идентично съдържание е и определението за „вещо лице” съгласно § 1, т. 1 от отменената Наредба № 3 от 30.11.2012 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (отм. с Решение № 2305 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. дИзх. № 3367 от 2013 г. – ДВ, бр. 86 от 17.10.2014 г.).
Статутът на вещите лица и редът и условията за изготвяне на списъците с вещи лица са уредени в глава ХХІ от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Вещото лице извършва експертизи (чл. 395 от ЗСВ). Назначава се от органа, който възлага експертизата, от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица (чл. 396, ал. 1, изр. първо от ЗСВ – доп. ДВ, бр. 21 от 2014 г.).
За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд, както и за специализирания наказателен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица и за преводачи. (чл. 398, ал. 1 от ЗСВ – доп. ДВ, бр. 21 от 2014 г.). Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност (чл. 398, ал. 2 от ЗСВ). Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони (чл. 398, ал. 3 от ЗСВ). В чл. 396, ал. 2 (доп. ДВ, бр. 21 от 2014 г.) от ЗСВ е допуснато още едно изключение – посочено е, че при необходимост за вещо лице или преводач може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.
От изложеното следва, че лицата, които упражняват професията на “вещо лице” въз основа на предварително вписване в списъка на вещите лица към съответния съд, се обхващат от определението за “лица, упражняващи свободна професия”, въведено с чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ. За времето, през което упражняват трудова дейност в това качество, те са задължени да се осигуряват като самоосигуряващи се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В хипотезата на чл. 396, ал. 2 от ЗСВ обаче, когато е назначено вещо лице, което не е включено в списъците по чл. 398 от ЗСВ и няма регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ като лице, упражняващо свободна професия, дейността на същото по изготвяне на съдебни експертизи следва да се третира като работа без трудово правоотношение, за която то подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.
По отношение реда за внасяне на задължителните осигурителни вноски за лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, и за осигуряване на самоосигуряващите се лица, следва да имате предвид становището на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив по същия казус, изразено с писмо Изх. № 11-00-1-1/20.02.2013 г. до Районен съд – Пловдив.
По прилагане на ЗДДФЛ:
За да се посочи видът на документа, който следва да се издаде, при изплащане на дохода от платеца или при придобиване на дохода от получателя, е необходимо да се индивидуализира видът на дохода във връзка с характера на сключения договор, както и качествата на лицата, които го получават.
Предвид компетентността на НАП, предоставена й по реда на Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/ да издава становища във връзка с прилагането на данъчните закони, в конкретния случай не можем да се ангажираме с отговор по прилагане на норми /в случая чл. 27, ал. 2/ от посочената Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, съгласно която вещото лице следва да представи документ, съдържащ реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството.
Във връзка с издаването на документ за отчитане на доходите, следва да се вземе под внимание разпоредбата на чл. 9 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от закона данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 /доходи от друга стопанска дейност/, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция /чл. 7, ал. 1 от ЗСч/.
За изплатените доходи на вещи лица, които не са самоосигуряващи се, следва да издадете „“Сметка за изплатени суми““ и „Служебна бележка“. Това задължение е породено от разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, съгласно която предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи по чл. 29 или 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода.
Когато доходът се облагас окончателен данък по реда на глава шеста от закона или платецът на дохода е задължен да издаде сметка за изплатени суми, разпоредбата на ал. 2 на чл. 9 от ЗДДФЛ не се прилага /чл. 9, ал. 3 от ЗДДФЛ/.
Предвид гореизложеното, при изплащане на доходи на физически лица, които не са самоосигуряващи се, получателите на дохода са освободени от задължението за издаване на документ, съдържащ реквизитите на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството.
Следва да се отбележи, че ЗДДФЛ е нормативен акт от по-висока степен спрямо Наредба № 2 от 29.06.2015г. и ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт / чл.15, ал.3 от ЗНА/.