О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
София, 24.09.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 710/2009г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Е. Т. А. , гр. С. и на С. Т. А., гр. Б., срещу въззивно решение от 08.07.2008г. по гр. дело №265/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
В касационната жалба на Е. А. са изложени твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси относно упражняването на фактическа власт върху конкретно посочен недвижим имот и установяване на определения от закона срок за придобиване правото на собственост по давност като оригинерно придобивно основание. Сочи се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото като касаторът се позовава и на решения на ВКС. Изложението сочи на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В касационната жалба на С. Т. А. са изложени твърдения за произнасяне по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно относно допустимостта на доказателствените средства по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост към минал момент. Сочи се, че правото на собственост на наследниците на Т. А. е доказано със заявление-декларация за членство в ТКЗС от 1958г и опис-декларация за внасяне в ТКЗС. В противоречие с практиката на съдилищата по административни дела въззивинят съд е приел, че тези документи не са годно доказателствено средство.
Ответникът по касация Е. Г. П. – оспорва жалбата, счита, че не следва да се допуска касационно обжалване. В подкрепа на тезата си прилага решения на ВКС, постановени по спорове с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Останалите ответници по касация не изразяват становище.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК, отговарят на изискванията на чл.284 ГПК и са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 30.07.2007г. по гр.д. № 360/2005г. на Пещерския районен съд в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от С. Т. А. и Е. Т. А. срещу М. Е. П., В. Г. К., Е. Г. П., Д. А. П., Д. А. П. и К. В. П. , за установяване ,че правото на собственост към момента на внасяне на нива в м.”П” е принадлежало на наследодателя на ищцитеТодор А. , поч.1987г. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ искът с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е отхвърлен.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че ищците са наследници на Т. А. , поч. 1987г. С решение на ПК-гр. Батак от 1993г. на ищците като наследници на А. е възстановена в съществуващи реални граници процесната нива от 1 дка в м.”П”. С решение от 1998г. на ПК на ответниците като наследници на Д. А. П. е възстановено право на собственост в съществуващи реални граници имот от 1 ,929 дка, представляващ имот № 0* по картата на землището. Съгласно техническата експертиза имотът -предмет на иска, съвпада при заснемане на терена с имот № 0*ъззивният съд е приел, че искът по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, който има за предмет установяване правото на собственост към момента на колективизацията на земите, е допустим поради наличието на позитивни решения на административния орган в полза на двете страни по материално-правния спор. В тежест на ищците по реда на чл.127,ал.1 ГПК /отм./ е да проведат пълно и главно доказване на твърдението, че правото на собственост е принадлежало на наследодателя им. Това те не са сторили. Представените опис-декларация на имотите, които наследодателят е внесъл в ТКЗС само по себе си не е годно доказателствено средство в исковия процес по спор с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ да установи, че правото на собственост е принадлежало на наследодателя на ищците, а само, че той е внесъл земите в ТКЗС. Съдът е приел, че това доказателство, съпоставено и с гласните доказателства, не установява, че е реализиран фактическият състав на давностното владение като оригинерен правен способ за придобиване право на собственост.
Поставеният от касатора С. А. въпрос в изложението по чл.284,ал.3 ГПК въпрос относно доказателстевната стойност на заявлението за членство в ТКЗС и опис-декларация не е разрешен в противоречие с трайно установената практика по приложение на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ и ГПК. Съгласно практиката на ВКС въззивният съд е разпределил доказателствената тежест в исковия процес и е направил извод за доказателствената стойност на документите, на които се позовава ищецът за установяване твърдяното от него право на собственост. В съответствие с трайната съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ е направил и разграничение за доказателственото значение на цитираните документи в административното производство по възстановяване правото на собственост съгласно изричния текст на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ и стойността им за доказване правото на собственост на някое от основанията по чл.77 и чл.79 ЗС в исковия процес. Оттук е направен и релевантен извод за значението им на доказателства относно твърдяната придобивна давност. Декларирането на имота от наследодателя на ищците и вписването му в емлячните книги не е достатъчно за необходимото в случая пълно доказване правото на собственост. Ето защо даденото разрешение в обжалваното решение на повдигнатите в касационните жалби процесуалноправни и материалноправни въпроси е в съответствие с трайната практика на ВКС относно преценката на посочените документи като самостоятелни доказателствени средства, установяващи правото на собственост в спорното исково производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, а не в административното по чл.11 ЗСПЗЗ. Позоваването на касатора А. на решенията, описани в изложението по чл.284, ал.3 ГПК е неоснователно, тъй като те са постановени в производства по административни дела по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ. Поставеният в касационните жалби въпрос относно придобивната давност не може да обоснове допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ГПК, тъй като касае спор по фактите. Въззивният съд е направил анализ на свидетелските показания и в съответствие с трайната съдебна практика по приложение на процесуалните правила, визирани в разпоредбата на чл.188,ал.1, чл.136 ГПК /отм./ е направил изводи за фактите, които са установени от тези доказателства. По отношение на срока, за който ищците е следвало да установят владение от страна на наследодателя им, въззивният съд е съобразил практиката на ВКС по приложение разпоредбите на ЗД и ЗС, в т.ч. и приложеното от касатора Е. А. решение№ 330/2006г. по гр.д. № 3060/2004г., ВКС, ІV г.о. Изложението по чл.284, ал.3 ГПК не обосновава и приложимост на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не са развити релевантни доводи, които да обосноват допустимост на касационното обжалване на това основание. Налице е трайна съдебна практика по обсъдените по-горе въпроси и не се налага такова тълкуване, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма искане в тази насока.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.07.2008г. по гр. дело №265/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.