Определение №190 от 20.11.2009 по гр. дело №978/978 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 190
 
София, 20.11.2009 г.
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на девети ноември, две хиляди и девета  година в състав:
 
                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА   
                                             ЧЛЕНОВЕ:         СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                     
                                                                         ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
 
 
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело №978/2009г.
 
Производството е образувано по реда на чл.288 ГПК по касационна жалба на «Форум АРЕА» ЕООД, гр. К., вх. № 3724/18.06.2009г. срещу решение №21/12.05.2009г. по гр.д. № 197/2009г. на Пловдивския апелативен съд, в частта относно разноските, както и по частна жалба на „Ф” ЕООД вх. № 3726/18.06.2009г. срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист по същото дело.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на решението в частта за разноските и счита, че същите не са определени съразмерно на уважената част от иска. Относно разпореждането за издаване на изпълнителен лист твърди, че е незаконосъобразно, тъй като е издаден въз основа на невлязло в законна сила въззивно решение.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
По касационната жалба на «Форум АРЕА» ЕООД срещу въззивното решение в частта му за разноските. Макар наименована касационна жалба, тя има характер на частна жалба, тъй като касае частта от решението на въззивния съд относно разноските, имащо характер на определение. Въззивното решение е постановено при режима на ГПК/ДВ,бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г./. В него не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба на въззивното решение в частта за разноските – липсва текст, аналогичен на чл.70 ГПК /1952г./. При това положение и след като в частта за разноските обжалваният съдебен акт характер на определение, което съгласно чл.253 ГПК подлежи на изменение или допълване от съда, който го е постановил, частната жалба срещу него следва да се счита за молба по чл.248 ГПК. Ето защо тя трябва да бъде изпратена на Пловдивския апелативен съд, който да се произнесе по искането.
По отношение частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Неоснователни са поддържаните от жалбоподателя оплаквания, че се касае за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение в частта за разноските. Няма данни решението на въззивния съд да е обжалвано с касационна жалба. С оглед изложените по-горе съображения относно определението в частта за разноските, следва да се приеме, че обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.404, ал.1 ГПК. Ето защо то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 29.05.2009г. по гр.д. № 197/2009г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №978/2009г. по описа на ВКС, ІІ г.о. в частта по касационна жалба вх. №3724/18.06.2009г. на «Форум АРЕА» ЕООД, гр. К..
ИЗПРАЩА същата на Пловдивския апелативен съд за разглеждането и по реда на чл.248 ГПК.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ : 1.
 
2.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
по частна жалба на Налице е решаван противоречиво от съдилищата съществен правен въпрос, касаещ доказателствената стойност на даденото в писмена форма, с нотариална заверка на подписа съгласие на кредитора за заличаване на договорна ипотека по реда на чл.179,2 а.1 ЗЗД, но представено в процедурата по заличаване в официално /нотариално/ заверен препис.
Разгледана по същество частната жалба е основателна. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ПВ заличаването на ипотеката става въз основа на писменото съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, или на влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването. Когато кредитор е държавен орган, заверка на подписа не се изисква. Незаконосъобразно е възприетото в обжалваното определение становище относно доказателствената стойност на нотариално заверения препис от процесния документ. Той има значение на оригинал, съгласно чл.183 ГПК и след като не е предвидено изрично в Правилника за вписване, че за извършване на заличаването на ипотеката съгласието на кредитора трябва да бъде представено само в оригинал, то приложеният официално заверен препис от документа, съставен в изискуемата от закона форма, има същата доказателствена стойност, т.е. удостоверява даденото от кредитора съгласие за заличаване на ипотеката.
Обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката да се върне на съдията по вписване за извършване на исканото нотариално действие.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 26.05.2008г. по гр.д. № 1389/2008г. на Пловдивския окръжен съд и оставеното с него в сила определение от 10.04.2008г. за отказ на съдията по вписванията при Пловдивския районен съд да извърши заличаване, въз основа на съгласие на кредитора, на договорна ипотека, учредена с нотариален акт №103, том ІІІ, дело № 503 от 04.09.2001г.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на исканото нотариално действие.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.
 

Scroll to Top