О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1150
София, 18.12.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1115 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г. от гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 05.03.2009г. по гр.д. №2009/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК като поддържа,че съдът се е произнесъл по приложението на чл.30,ал.2 ЗС в хипотеза,при която може да се приеме,че установената в тази разпоредба презумпция е опровергана,по който въпрос е налице противоречива практика. В подкрепа на изложената теза сочи решение №6523/07.11.2003г. по гр.д. №137/2003г. на І ГО на ВКС;решение №636/29.11.2005г. по гр.д. №_269/2005г. на І ГО на ВКС и решение №676/07.09.1993г. по гр.д. №235/1993г. на І ГО на ВКС. Поддържа също така,че съдът се е произнесъл и по въпроса може ли да се допусне делба при квоти,различни от посочените в разрешението на районния съд,дадено по реда на чл.73 СК/отм./ и по въпроса дали е допустимо да се тълкува волята на страните по начин,различен от презумпцията на чл.30,ал.2 ЗС при условие,че страна по сделката наред със своя законен представител са и малолетни или непълнолетни деца,който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационна жалба Г. Н. Г. и К. Г. Г. не изразяват становище по наведените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК доводи за наличие на основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 05.03.2009г. по гр.д. №2009/2008г. Софийският градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд в частта относно квотите,при които е допусната делба на апартамент №12,находящ се в гр. С.,ж.к.”О”,кв.110,бл.1-9,вх. А,ет.4,като е постановил делбата да се извърши при квоти 4/6 ид.части за Г. Н. Г. и по 1/6 ид.част за И. Г. Г. и К. Г. Г..
Прието е,че процесният апартамент е придобит от съделителите по договор за замяна,сключен на 05.07.1996г. срещу двуетажна жилищна сграда,която също е била съсобствена помежду им. Заменената двуетажна жилищна сграда е придобита от Г. Н. Г. по време на брака му с Л. Д. Г. в режим на съпружеска имуществена общност. Общността е прекратена със смъртта на Л. Г. /поч. на 25.07.1991г./ и като последица от това на основание чл.27 СК,чл.5,ал.1 ЗН и чл.9,ал.1 ЗН Г. Г. е притежавал 4/6 ид.части,а И. Г. и К. Г. по 1/6 ид. част С оглед естеството на договора за замяна,с който страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи и липсата на извършено при сключването на договора разплащане е прието,че всеки от заменителите е придобил върху апартамента такъв обем права ,какъвто е притежавал и върху заменения имот,макар това изрично да не е отразено в договора.
В представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВКС /№652/07.11.2003г. по гр.д. №137/2003г. на І ГО и №636/29.11.2005г. по гр.д. №269/2005г. на І ГО/ е прието,че частите на съсобствениците се считат за равни освен ако с факти,установяващи вътрешните отношения между тях към момента на възникването на съсобствеността се установи неравенство в дяловете,т.е. че посредством установяването на конкретни факти,относими към вътрешните отношения между съсобствениците може да се направи извод,че между тях е постигнато съгласие за придобиване от единия на по-голям обем права от тези по нотариалния акт.
В представеното с изложението решение №676/07.09.1993г. на ВКС,І ГО по гр.д. №235/1993г. пък е прието,че оборването на една законна презумпция не може да стане чрез друга презумпция.
Поставеният въпрос за приложението на чл.30,ал.2 ЗС действително е разрешен по различен начин в обжалваното решение и в представените с изложението решения на ВКС,които насочват към необходимостта от изясняване на вътрешните отношения между съсобствениците и то досежно правното основание,на което е придобит имотът,предмет на делбата,докато в постановеното от СГС решение този въпрос е разрешен на основата на съпоставянето на притежавания обем права по предходно придобивно основание /наследяване/ върху заменения имот и естеството на сключения договор. Поради това настоящият състав приема,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия,поставен от касатора въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса доколко е възможно опровергаването на една законна презумпция да се извърши посредством друга презумпция,доколкото изводи за допустимостта на подобно опровергаване в обжалваното решение не се съдържат-изводите на въззивния съд за неприложимостта на чл.30,ал.2 ЗС не се основават на оборването на установената в тази разпоредба презумпция посредством друга законна презумпция,а посредством правни изводи за съответствието в обема притежавани и прехвърлени,респ. придобити права,предположение за което в правна норма не е установено.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса може ли да се допусне делба при квоти,различни от посочените в разрешението на районния съд,дадено по реда на чл.73 СК/отм./,доколкото по настоящето дело е налице само позоваване на съдържанието на подобно разрешение без самото то да е било представено като доказателство,а оттам и същото не е било предмет на обсъждане от въззивния съд и следователно в обжалваното решение не се съдържат правни изводи досежно значението на това разрешение,които да са обусловили крайния извод на съда за притежаваните от съделителите права върху допуснатия до делба имот.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 05.03.2009г. по гр.д. №2009/2008г. по описа на Софийския градски съд по подадената от И. Г. Г. касационна жалба с вх. №22768/11.05.2009г. по въпроса за приложението на чл.30,ал.2 ЗС и за хипотезите,при които може да се приеме,че установената в тази разпоредба презумпция е оборена.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 05.03.2009г. по гр.д. №2009/2008г. по описа на СГС по подадената от И. Г. Г. касационна жалба вх. №22768/11.05.2009г. по въпросите допустимо ли е оборването на една законна презумпция да става чрез друга презумпция и възможно ли е да се допусне делба при квоти,различни от посочените в разрешението на районния съд,дадено по реда на чл.73 СК/отм./.
Указва на касатора в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 40.00 лв./четиридесет лева/ държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи доказателства,че таксата е внесена.
Насрочва делото за открито съдебно заседание,като делото се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото,след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: