О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 03.02.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4033 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Г. Г. от гр. А. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 31.03.2008г. по гр.д. №210/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, като се поддържа,че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
Съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси,по който съдът,според представеното от касатора изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се е произнесъл в постановеното на 31.03.2008г. по гр.д. №210/2008г. въззивно решение, касаят приложното поле на разпоредбите на Закона за благоустройството от 1905г./отм./,ЗПИНМ/отм./ и ЗТСУ/отм./ досежно момента,в който настъпва отчуждителното действие на регулационните планове на съответното населено място,както и посредством какви доказателства следва да бъде установено отчуждаването и чия е доказателствената тежест при спор за собственост с държавата по отношение на урегулиран поземлен имот.
В обжалваното решение е прието,че доколкото още в плана от 1926г. за процесния имот е записано,че е държавен,а впоследствие в следващите регулационни планове има само промяна в номерата на парцелите,но не и на отреждането,то имотът е бил държавна собственост,т.е. самият факт на записване на имота като държавен в разписния лист към плана е прието,че удостоверява,че имотът е станал държавна собственост,въпреки че именно това записване е било оспорено.
В представените като приложение към изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК решение №2794/12. ХІ.1973г. по гр.д. №976/73г. на І ГО на ВС, решение №1249/25. ХІ.1992г. по гр.д. №982/92г. на ІV ГО на ВС и решение №1746/17. ХІ.1995г. по гр.д. №2309/93г. на ІV ГО на ВКС на поставените с изложението съществени материалноправни и процесуални въпроси се дава следното разрешение:
В решение №2794/12. ХІ.1973г. на І ГО на ВС е прието,че записването на един парцел ****о дворищнорегулационния план не на името на собственика на имота,за който този парцел ****е отрежда,няма отчуждително действие досежно правото на собственост.
В решение №1249/92г. на ІV ГО на ВС е прието,че погрешното записване на парцела на името на друго лице няма отчуждително действие и не лишава действителния собственик от неговите права. Тези права могат да бъдат защитени с иск по чл.108 ЗС,респ. чл.97 ГПК,а не с иск по чл.32,ал.1,т.2 ЗТСУ.
В решение №1746/1994г. на ІV ГО на ВКС е прието,че при спор за материално право-погрешно заснемане на имотите по кадастралната основа,задължително се изследват въпросите за приложението на предшествуващите регулационни планове,като се смята,че регулацията е била приложена,ако до деня на откриване на производството за изменение,придадените имоти са били заети по законен ред или че за тях е било изплатено обезщетение като законова предпоставка за заемането им. И в трите решения следователно се приема,че самото записване на имота на името на определено лице в регулационния план само по себе си не удостоверява право на собственост,а погрешно такова записване пък не може да лиши действителния собственик от неговите права. Налице е следователно противоречие с даденото с въззивното решение разрешение на въпроса за действието и значението на отбелязването на един имот като държавен в регулационния план без при това да бъде посочена и съобразена действуващата към момента на записването правна норма досежно отчуждителното действие на регулационния план. Поради това настоящият състав приема,че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение на поддържаното в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основание,а именно разрешаване на съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в потиворечие с практиката на ВКС.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 31.03.2008г. по гр.д. №210/2008г. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от З. Г. Г. касационна жалба вх. № 14425/12.06.2008г.
Указва на касатора в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 17.50 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи доказателства,че таксата е внесена.
Насрочва делото за открито съдебно заседание,като делото се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото,след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: