Р Е Ш Е Н И Е
Nо 299
София, 14.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 212/ 2008 година ,образувано по описа на I отд.,
и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218а б.”а” ГПК/ отм./.
Й. Р. И. от гр. Е. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 440 от 26.10.2007 година по гр.въз.д. Nо 654/2007 година на Великотърновския окръжен съд с която е оставено в сила Решение Nо 34 от 11.04.2007 година по гр.д. Nо 161/2006 г. на Еленския районен съд по отхвърления иск по чл. 108 ЗС и по чл. 431 ал.2 ГПК/отм./ срещу М. Р. И. и Р. И. Поддържа се , че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради незачитане на доказателствата по делото и на материалния закон, отменителни основания по см. на чл.218б б.”в” ГПК /отм./ .
В срока по чл.218г ГПК /отм./ не е постъпило писмено становище от ответниците по касация.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК /отм./, съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Й. И. е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления ревандикационен иск и този по чл. 431 ал.2 ГПК/отм./ срещу М. Р. И. и съпръгата му Р. И. , след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е прието, че ищецът не е доказал , че е собственик на претендирания имот и че е налице идентичност с имотите , за който ответниците се легитимират като собственици..
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо, но неправилно. Обжалваното решение е необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка и при липса на ясни доказателства относно основният според въпрос за идентичност на имотите ,за който страните се легитимират като собственици.
По наследство от Р. С. , баща на ищеца Й. И. и ответникът М. И. , са съсобственици/ заедно със сестрата Е. Р. и брата К. И. / на недвижим имот дворно място в с. Д., община Е. с площ от 2130 кв.м., заедно с построените жилищна сграда и стопански постройки, съставляващ ПИ Nо 9 , за който са отредени УПИ III- 9 и УПИ IV -9 от кв. 23 по плана на селото , признато с вляло в сила решение по гр.д. 37/2005 година на Еленския РС,потвърдено от ВТОС с Решение Nо 389 от 24.11.2005 година по гр.д. Nо 778/2005 г. и Решение Nо 433 от 4.05.2007 година ВКС-II отд. по гр.д,. Nо 118/2006 година / обр. По описа на IV отд./ в частта по уважения иск по чл.108 ЗС до размер на 3/7 идеални части от имота.
Със заявения в производството ревандикационен иск , Й. Р. И. е поискал да се признае по отношение на брат му М. и съпругата Р, че е собственик/ респ. съсобственик доколкото се поддържа , че има идентичност на имотите с тези по влялото в сила решение / на недвижимите имоти,описани по констативен нотариален акт Nо 184/2006 г. , с който на основание давностно владение е признато в полза на М. И. и Р. И. правото на собственост на жилищна сграда и дворно място от 660 кв.м., представляващо УПИ II-8 , при посочените граници и на второстепенна сграда /плевник/ с дворно място от 645 кв.м. ПИ V-133 в кв. 23 по плана на с. Д., община Е. и да му се предаде владението, като се обезсили и констативният нотариален акт.
За да отхвърли иска, решаващият съд , без анализ на доказателствата по делото и без да даде ясен отговор на съществуващите противоречия, е приел за безспорно, че липсва идентичност на претендираните от ищеца Й. И. недвижими имоти, с тези, за който е призната съсобственост по наследство.
Решението е необосновано. По делото , ищецът е уточнил , че останалото в наследство от бащата дворно място от 2130 кв.м в с. Д. с построена къща и постройките в него/ л. 27/ съставлява : жилищна сграда и дворно място от 660 кв.м.-УПИ II-8 и УПИ V-133 в кв. 23 ; второстепенна сграда /плевник/ и дворно,място от 645 кв.м. , съставляващо УПИ V-133; жилищна сграда и дворно място от 855 кв.м., за който имот са отредени УПИ III-9 и УПИ IV-9 в кв. 23 и че констативния нотариален акт Nо 184/2006 година брат му и неговата съпруга „ заграбват” 1305 кв.м., като за останалите деца остават 855 кв.м. От страна на ответниците , е направено оспорване , че дворните места / предмет на НА Nо 184/2006 г./ са закупени от ТКЗС- Буйновци от М. И. , той е построил жилищната сграда в резултат на 40 годишно владение е придобил имотите по давност, като е подкрепа на възраженията си е представил Удостоверение Nо 290 с. Б., 24.02.1964 година – ТКЗС с. Б. за това , че с Протокол Nо 3/ 23.02.1964 година на УС на ТКЗС е видоизменено решението за продажба на парцел **** в кв.м23 вместо да бъде продаден на Р. И. С. да се продава парцела на М. И. , Строително разрешение 20 /1965 година и строително разрешение 1/1969 година за строеж къща и стопанска сграда на М. И. .
При тези данни настоящата инстанция намира , че в производството е останал неизяснен основния въпрос наличието/ респ. липсата/ на идентичност изцяло или частично между описаните недвижими имоти по НА Nо 178/2003 година , легитимиращ наследниците на Р. И. като съсобственици/ при посочените с влязлото в сила решение права на съсобствениците/ и по НА Nо 184/2006 година. Налице е основания за отмяна на неправилното въззивно решение , като за изясняването ми делото следва да се върне на въззивния съд за изслушване на съдебно-техническа експертиза, с помощта на която , като се проследят регулационни планове на населеното място, се даде ясен отговор какво е представлявал закупения от ТКЗС Буйновци недвижим имот „2-133”, се проследи и регулационния статут на притежавания от наследодателя Р недвижим имот от 2 130 кв.м. дворно място в с. Д., като се съобрази влялото в сила / между страните / съдебно решение и при съпоставка между границите на имотите по посочените нотариални актове, се даде ясен отговор на спорния въпрос за наличието изцяло или частично на идентиност между тях.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК/отм./ , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение Nо 440 от 26.10.2007 година по гр.въз.д. Nо 654/2007 година на Великотърновския окръжен съд с която е оставено в сила Решение Nо 34 от 11.04.2007 година по гр.д. Nо 161/2006 г. на Еленския районен съд по отхвърлените искове на Й. Р. И. по чл. 108 ЗС и по чл. 431 ал.2 ГПК/отм./ срещу М. Р. И. и Р. И. и
ВРЪЩА делото на въззивния съд , за ново разглеждане от друг състав при условията на §2 ал.2 от ПЗР на ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :