O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София, 23.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1265 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 28 970/27.08.2009 година ЕТ” Б. 1300- Д. Й. ” гр. В. чрез адв. М срещу въззивно Решение Nо 911 от 25.06.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 262/2002 година на Варненския окръжен съд .
С посоченото решение, окръжният съд действайки в правомощията на въззивен съд по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила Решение от 17.09.2001 година по гр.д. Nо 299/2000 година на Варненския районен съд, с което Е. „ Б. 1300- Д. Й. ” е осъден да предаде на „А„А. Варна владението на недвижим имот с площ 1050 кв.м., представляващи част от недвижим имот, собствен на „А” А. Варна , находящ се в м.”Б” , к/с „З”, целия с площ от 6000 кв.м. ,на основание чл. 108 ЗС както и да премахне за соя сметка масивна ограда с ширина 15 см. и дължина 20м., изградена в имота, да премахне и изградените в тази част на имота алеи, детска площадка и лятно заведение с барбекю, / по скицата, неразделна част от решението на първата инстанция/.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по делото, допустимостта на касационното обжалване чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК се мотивира с довод , че ищецът не е изпълнил задължението си за пълно и главно доказване по несъмнен начин на правото си на собственост върху процесния имот, което включва и индивидуализацията на обекта на твърдяното право, която е в противоречие с установената съдебна практика. Излага се тезата , че съдилищата преимуществено застъпват становище , че липсата на достатъчна индивидуализация и описание на отделните имуществени обекти , както и тяхната идентичност по представените документи , на които се основава претендираното право на собственост, е достатъчно основания за отхвърляне на предявените ревандикационни искове, а наличието на индиция за идентичност не означава пълно и главно доказване. Сочат се Решение от 09.02.2008 година на СГС по гр.д. Nо 2930/2005 година , Решение Nо 195 /20.01.2009 година по гр.д. Nо 285/2008 година ОС Разград, Решение Nо 678/ 04.03.2008 година по гр.д. Nо 3934/2007 година на РС Варна, в сила с Решение от 08.06.2009 година по гр.д. Nо 936/2008 година на ОС Варна.
По делото е подаден отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от ответниците по касация „А” А. Варна , с който се оспорва наличие на основани за допустимост на обжалването
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия , след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. при данъчна оценка на целия имот от 200 640 лв. за 6000 кв.м. т.е с обжалваем интерес от 33 440 лв.
За да уважи , заявения от „А” А. Варна ревандикационен иск , решаващият съд е приел, че по несъмнен начин ищцовата страна е доказала собствеността си от отношение на процесните 6 000 кв., при праводател държавно предприятие , на което теренът е предоставен за стопанисване и оперативно управление , а в последствие, на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм/, е включен в капитала на преобразуваното държавно предприятие в ЕООД. Прието, е , че извън правата който има , ответни кът е без основание ползва спорната част от имота , поради което и на основания чл. 109 ЗС е уважен негаторния иск с който ответникът е осъден да премахне изградените от него съоражения- ограда, детска площадка, лятно заведение с барбекю.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК.
Поставените въпроси : за необходимостта от доказване на факта на собствеността на претендирания обект с оглед на достатъчната му индивидуализация , придобита на конкретно придобивно основание и за установяване факта на владение на имота от ответника по иска по чл. 108 ЗС, не се разрешават противоречиво от съдилищата по цитираните съдебни актове. Допустимостта на касационното обжалване е обусловена от разрешаването на конкретен материално-правен или процесуално правен проблем в рамките на спора. Предпоставките на закона за да бъде уважен ревандикационния иск по чл. 108 ЗС не са спорни , в която насока са и посочените като съдебна практика въпроси. Тези разрешения не сочат на противоречие с обжалваното решение досежно възприетите като основания за уважаване на иска правно-релевантни факти. А доколкото е налице различие в изводите за доказана респ. недоказана собственост на ищеца, то констатацията на съда се дължи на изводите за доказването на факта относно индивидуализацията на процесния имот . Тъй като проблема конкретната индивидуализация/ по местоположение, граници, съседи , площ и др./ е въпрос на доказване по ГПК ., като не буди спор и проблема с тежестта на доказване на основните правно релевантни факти, то различията по конкретните дела , довели и до различен правен резултат, не могат да се квалифицират като противоречива съдебна практика по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
В тази аспект на преценка представените решение на състави на съдилищата не сочат на противоречиво разрешаване на спорните проблеми на ревандикационните искове и не могат да обусловят исканата допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 28 970/27.08.2009 година ЕТ” Б. 1300- Д. Й. ” гр. В. чрез адв. М срещу въззивно Решение Nо 911 от 25.06.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 262/2002 година на Варненския окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :