O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София, 10.04.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 183 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 11474/ 30.12.2008 година на Държавата , представлявана от Министъра на РРБ чрез Областния управител на гр. Р. срещу въззивно Решение Nо 538 от 02.12.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 559/2008 година на Русенския окръжен съд.
С обжалваното решение , окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 81 от 25.06.2008 година по гр.д. Nо 6707/2007 година на Русенския районен съд по отхвърления ревандикационен иск на Държавата заявен срещу М. Д. К. по чл. 108 ЗС, приемайки , че претендираните 373/480 идеални части от ПИ Nо 1521 в кв. 152 по плана на гр. Р., част от дворно място цялото от 489 кв.м. от 1996 година има статут на общинска собственост , а не на държавна собственост , като е налице хипотеза на § 7 ал.1 т.3 от ПЗР на ЗМСМА
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК за изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по см чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК, жалбоподателят ,чрез процесуалния си представител юрк. Нина Н. , поддържа , че обжалваното решение е постановено при противоречива практика на съдилищата относно същественият въпрос за защитата правото на собственост на държавата в обхвата на чл. 3 т.5 от ЗДС във вр. с §4 от ПЗР на ППЗДС и аналогичната разпоредба на § 10 от ПЗР на ППЗДС /отм./, при противоречива практика за зачитане силата на АДС, което налага произнасяне за еднаквото и точно приложение на закона.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответната страна- М. К.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
При данните по делото за данъчната оценка на недвижимия имот следва , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно минималния размера на обжалваемия интерес и констатирайки , че е спазен и срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
Държавата-касатор и нейният процесуален представител обосновават допустимостта на касационното обжалване , формулирайки , че същественият материално-правен и процесуален въпрос за защитата правото на собственост на държавата в обхвата на чл. 3 т.5 от ЗДС и с оглед приложението на §7 ал.1 т.3 от ПЗР на ЗМСМА във вр. с разпоредбата на . с §4 от ПЗР на ППЗДС и аналогичната разпоредба на § 10 от ПЗР на ППЗДС /отм./,поради противоречива практика на съдилищата при зачитане силата на АДС, налагат ВКС следва да се произнесе , допускайки обжалването на посоченото въззивно решение , с оглед на точното прилагане на закона , както и за развитие на правото-основание по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита , че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване, тъй като не е налице релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на обжалването по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, законодателят предполага липса на съдебна практика по формулирания съществен материално –правен или процесуално-правен въпрос или съществуваща неправилна, стара или изоставена от съдилищата съдебна практика на съдилищата , чието преодоляване и уеднаквяване може да се постигне с исканото обжалване от касационната инстанция.
Макар и релевираният материално-правен и процесуално-правен въпрос за съдебната защита на правото на собственост, както и въпроса за силата и зачитането АДС като титул за собственост в рамките на реализирана петиторна защита, да е съществен от гл.т, на принципното разбиране за съдебна защита на вещното право като абсолютно субективно материално право, то в конкретната хипотеза не може да се приеме тезата на касатора, че този процесуален въпрос, изисква преразглеждане чрез допускане на обжалването, което би било от значение за точното прилагане на материалния или процесуален закон, както и за развитие на правото. Съдилищата нямат противоречива практика за силата на АДС като титул за собственост. Възприетата теза на въззивния съд за значението и силата на акта за държавна собственост не е основен спорен въпрос по делото, а производен на спора към 1996 година кой имоти – незастроени дворни места придобиват ex lege статут на общинска собственост и кой остават в патримониума на държавата като държавна / публична или частна / собственост и липсват основание за допускане на касационното обжалване с оглед необходимостта от преразглеждане на разрешения с обжалваното въззивно решение , спор за собственост.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 11474/ 30.12.2008 година на Държавата , представлявана от Министъра на РРБ чрез Областния управител на гр. Р. срещу въззивно Решение Nо 538 от 02.12.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 559/2008 година на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: