O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1062
София, 23.11.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 924/2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 16635/19.05.2009 година на А. и Г. М. от гр. В., подадена чрез процесуалния представител адв. И. И. –АК Варна срещу въззивно Решение Nо 458 от 13.04.2009 год. по гр. в..д. Nо 698/2007 година на Варненския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон при възстановяване право на собственост на земеделски имот в терен по § 4 от ЗСПЗЗ и възникналата конкуренция на права на реституирания собственик и собственика с трансформирано в собственост право на ползване , основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК се обосновава с противоречие на обжалваното решение с практика на ВКС по въпроса за защита с ревандикационен иск на възстановена собственост на земеделски земи , попадащи в терен по §4 ЗСПЗЗ, с оглед зачитане условията на закона за трансформиране правото на ползване в право на собственост , при наличие на строителство със завършен нулев цикъл и тяхната преценка при различно действащите разпоредби на преходните правила на ППЗСПЗЗ, посочвайки Решение Nо 227 /2004 година на ВКС –IV отд./ погрешно вместо Решение Nо 691/2006 година по гр.д. Nо 1515/2005 година на ВКС- IV отд./.
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И, заявен чрез адв. Д, с който се оспорва като наличието на основание за допускане на касационното обжалване , така и алтернативно се оспорва основателността на релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данни за установената пазарна оценка на имота от 27 500 лв.
С обжалваното въззивно решение, окръжният съд е оставил в сила решение от 29.10.2007 година по гр.д. Nо 1864/2006 година , с което А. М. и Г. М. са осъдени да предадат на С. П. , заменена на основание чл. 120 ГПК / отм./ поради смърт от наследниците и по закон, владението на ПИ Nо 779 по ПНИ на селищно образувание „Г” гр. В. с площ от 834.48 кв.м., придобит от ищците на основание Решение Nо 524 от 22.06.1998 година на ПК-Варна , на основание чл. 108 ЗС. Прието е , че издаденото решение на ПК-Варна по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ от 22.06.1998 година е стабилен административен акт , завършващ административното производство по реституция на земеделска земя, заявена от наследниците на С. А. и легитимира последните като собственици на имот в терен по § 4 ЗСПЗЗ, без да е необходимо влизане в сила на ПНИ и издаването на Заповед по §4К ЗСПЗЗ. Оспорването на титула за собственост на ищците е неуспешно, наследниците на С. А. са ангажирали нотариален акт и делбен протокол от 1925 година , по който протокол С. К. е получил нива от 3.3 дка в м.”Ф”. Ответниците –касатори владеят имота без годно правно основание -има ли са учредено право на ползване , но няма сграда по см. на закона- §1в ал.3 от ППЗСПЗЗ, констатация направена въз основа заключение на в.л., установило само наличие на паянтова барака, скована от дървени летви и дървени колове, на места оградена с найлон.
При данните по делото и с оглед на позицията на ВКС , изразена с посоченото решение и при трайно установената съдебна практика по въпроса за конкуренцията на правата на реституирания собственик на земеделски имот по ЗСПЗЗ в терен по §4 ЗСПЗЗ и тези на полувателите , трансформирали правото на ползване в право на собственост след изпълнение на административната процедура по оценка и заплащането и, при различните редакции на текстовете от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, за успешното реализиране защита на правото на собственост на основание чл. 108 ЗС, настоящият състав на ВКС приема , че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Решения Nо 691 /2006 г. на ВКС приема , в която насока е и една трайно установена практика, че „сградата” в терен по § 4 ЗСПЗЗ следва да отговаря на критерии, установени от законодателя към посочения в тълкувателната норма – § 1в ал.3 ППЗСПЗЗ момент. След като в конкретния случай , с обжалваното решение, е разрешен позитивно въпроса за законосъобразността на процедурата по реституция правата на собственика по ЗСПЗЗ и в тази насока няма доводи за противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата, а се поддържа само противоречиво разрешаване на въпроса за прилагане на закона досежно основанията за признаване на трансформацията на правото на ползване в право на собственост от гл.т. изискването за съществуването на „ сграда”, в която насока са приложени критериите на тъкувателната норма на закона, то не може да се приеме тезата на касатора за наличие на релевираното основание за допустимост на касационното обжалване .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба Nо вх. Nо 16635 / 19.05.2009 година на А. и Г. М. от гр. В., подадена чрез процесуалния представител адв. И. И. –АК Варна срещу въззивно Решение Nо 458 от 13.04.2009 год. по гр. в..д.Nо 698/ 2007 година на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :