O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 22.05.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4406 /2008 година, образувано по описа на I отд,
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 21 139/03.09.2008 година на Р. И. К., подадена чрез процесуалния представител адв. К гр. П. срещу въззивно Решение Nо 1286 от 18.07.2008 година, по гр.възз.д. Nо 1394/2008 година на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 10 от 22.02.2008 година по гр.д.Nо 1742/2007 година на Пловдивския районен съд по отхвърления иск по чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и при приложението на материалния закон-чл. 79 ал.2 ЗС , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, жалбоподателката Р. К. , чрез процесуалния им представител адв. К, обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,поддържайки, че същественият процесуално правен въпрос за установяване елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79 ал.2 ЗС , е разрешен в противоречие трайно установената практика на ВС, илюстрирана с Решение Nо 649 от 1.07.1993 година по гр.д. Nо 477/1992 година ВС- I .
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците чрез процесуалния им представител адв. В, с който се поддържа , че с касационната жалба не може да се допусне до разглеждане , тъй като мотивите на обжалваното решение са съобразени с практиката на съдилищата, като се представя Решение Nо 1124/19.07.2002 година по гр.д. Nо 1208/2001 година на ВКС-IV отд.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данъчна оценка на имота от 16 380 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Р. К. и Д. А. е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск за собственост на недвижим имот в гр. П. място с къща ул.”С” 77 , приемайки на базата на самостоятелни фактически и правни изводи , че след като наследодателят на ответниците- Я. М. Г. , придобил имота от несобственик на 05.07.2000 година по силата на сключен договор за покупко-продажба по НА Nо 88/2000 година ,е владял същия до смъртта си -22.06.2004 година , а след това имотът е владян необезпокоявано въпреки знанието и без противопоставянето на собствениците /ищци по делото/ от неговите наследници, именно те се легитимират за собственици на имота на основание чл. 79 ал.2 ЗС.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК .По цитираните решения на състави на ВС и ВКС , третиращи хипотези на владение на чужд недвижим имот,придобит от несобствник на основание/ валиден договор за прехвърляне право на собственост/, годно да го направи собственик,е видно , че ВС и ВКС безпротиворечиво прилагат нормата за придобиване на чужд имот на основание чл. 79 ал.2 ЗС, съобразявайки валидността на придобивното основание като такова, съобразно нормите на ЗС и ЗЗД, данните за упражняваната фактическа власт на целия имот и собственическите правомощия, демонстрирани чрез конкретни действия. Доколкото основният спорен въпрос по делото е този, дали придобилият процесния имот от несобственик приобретател по една валидна сделка е упражнявал фактическата власт по начин, съобразно закона , то това е въпрос на факти и тяхната преценка по делото, а не на приложение на материалния закон, с оглед на което са визираните основания за допустимост по чл. 280 ал.1 ГПК. Разрешението , дадено с обжалваното решение е именно в тази насока, поради което и поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 21 139/ 03.09.2008 година на Р. И. К., подадена чрез процесуалния представител адв. К гр. П. срещу въззивно Решение Nо 1286 от 18.07.2008 година, по гр.възз.д. Nо 1394/2008 година на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 10 от 22.02.2008 година по гр.д.Nо 1742/ 2007 година на Пловдивския районен съд по отхвърления иск по чл. 108 ЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :