O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 24.04.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 283 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 15976 /11.06.2008 г. на М. В. И. и В. М. И. , непълнолетен действащ със съгласието на майка си , чрез адв. Г срещу въззивно Решение от 07.07.2008 година, по гр.възз.д. Nо 3310/2006 година на Софийския градски съд съд, с което е оставено в сила Решение от 21.07.2006 година по гр.д.Nо 6317/2004 година на Софийския районен съд , В ЧАСТТА по отхвърления иск инцидентен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ във вр. с чл. 79 ал.1 ЗС за признаване правото на изключителна собственост на недвижим имот- дворно място от 406 кв.м. в гр. С., ул.”Б”5 , имот Nо 735 от кв. 54 по плана на града м.”Л”, заедно с построената едноетажна жилищна сграда и по допускане делбата на същия .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение,в частта , с която е прието, че не е доказан иска за собственост по заявения инцидентен установителен иска,е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и при приложението на материалния закон-чл. 79 ал.1 ЗС , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, жалбоподателите М. И. и В. И. чрез процесуалния им представител адв. Г. Х. – САК , обосновават допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,поддържайки, че същественият процесуално правен въпрос за установяване намерението за своене на една съсобствена вещ от владеещия несобственик и довеждане до знанието на невладеещия собственик когато последния се е дезинтересирал от имота, е разрешен в противоречие с Р Nо 140/2006 г. по гр.д. Nо 797/2005 г. на ВКС, РNо 508/2003 г. по гр.д. Nо 740/2001 година ВКС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника П, с който се поддържа , че с касационната жалба няма ясно формулиран съществен въпрос и не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данъчна оценка на имота от 4 400 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на М. И. и непълнолетния и син В. , заместили в делбения процес покойния М. И. , е оставил в сила решението на първата инстанция, както в частта по допускане делбата на процесния недвижим имот, така и в частта , с която е отхвърлен заявения от М. И. , и поддържан от наследниците му, инцидентен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ във вр. с чл.79 ал.1 ЗС за собственост на основание изтекла придобивна давност. Прието е имотът е съсобствен , не е доказан инцидентният установителен иск , че съделителят М, братовчед на ищцата П, е придобил имота на основание изтекла в негова полза придобивана давност при безспорно установените факти за липса на действия , установяващи намерението за своене на имота, и данните , че П. Г. Д., макар и да не е живяла в имота и да не е упражнявала фактическа власт лично, не се е дезинтересирала от него, смятала е имот за общ т.е. и за свой , на адреса на имота има регистрацията на постоянен адрес, притежавала е ключ от външната врата и до 2003 година никой не е препятствал и не се е противопоставял на посещенията и в имота.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК .По цитираните решения на състави на ВКС се третират хипотези на владение на сънаследствен недвижим имот, безпротиворечиво се приема, че промяната на намерението от държане за другите съсобственици вув владение за себе си, упражняващият фактическа власт на целия имот следва да демонстрира чрез конкретни действия , който да достигнат до останалите съсобственици, или да установи действия , чрез който е отблъснал владението на останалите съсобственици отново чрез действия , който да достигнат до знанието на останалите съсобственици. Разрешението , дадено с обжалваното решение е именно в тази насока, поради което и поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК не е налице.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо вх. Nо 15976 / 11.06.2008 г. на М. В. И. и В. М. И. , непълнолетен действащ със съгласието на майка си , чрез адв. Г срещу въззивно Решение от 07.07.2008 година, по гр.възз.д. Nо 3310/2006 година на Софийския градски съд съд, с което е оставено в сила Решение от 21.07.2006 година по гр.д.Nо 6317/2004 година на Софийския районен съд , В ЧАСТТА по отхвърления иск инцидентен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ във вр. с чл. 79 ал.1 ЗС за признаване правото на изключителна собственост на недвижим имот- дворно място от 406 кв.м. в гр. С., ул.”Б”5 , имот Nо 735 от кв. 54 по плана на града м.”Л”, заедно с построената едноетажна жилищна сграда и по допускане делбата на същия недвижим имот , между страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :