O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 27.03.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4137 /2008 година, образувано по описа на I отд.,
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1325/11.08.2008 година на В. А. С. от гр. П. срещу въззивно Решение Nо 427 от 2.07.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 354/2008 година на Плевенския окръжен съд , с което е отменено Решение Nо 273 от 29.02.2008 година по гр.д. Nо 770/2007 година на Плевенския районен съд по чл. 336 ал.1 ГПК/отм./.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което жалбоподателката чрез процесуалния си представител – адв. С мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , поддържайки , че същественият материално правен и процесуален въпрос- за правната природа на договора за строителство и обещание да се прехвърли собствеността на построения имот като хомогенно правоотношения и възможността, когато този договор е сключен в полза на трето лице да се признае изключителна собственост по отношение на бенефициера, като се приеме за оборена презумпцията за възникване на съпружеска имуществена по чл. 19 ал.1 СК , в производството по отрицателния установителен иск по чл. 336 ал.1 ГПК /отм./ , разрешен по делото в противоречие с трайната практиката на ВКС- Решение Nо 393/1999 г. по гр.д. Nо 287/1999 г. на II отд., както и с наличие на основания за допустимост на обжалването по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, обосновавайки нуждата от произнасяне от касационната инстанция с необходимостта от уеднаквяване практиката на съдилищата по този вид дела , което би било и за развитие на правото предвид на честите хипотези на този вид договори в гражданския оборот.
По делото е подаден отговор от ответника по касация Б. Б. , в срока по чл.287 ГПК, с който се поддържа , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване предвид на законосъобразния извод на съда досежно предмета на спора.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. , преценено с оглед данните по данъчната оценка на недвижимите имоти, предмет на установителния иск.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на В. А. С. отменил решението на първата инстанция с което е прието за установено на основание чл. 336 ал.1 ГПК /отм./, по отношение на Б. Д. Б. / взискател/ и Д. В. Б. / длъжник/,че е имуществото по отношение на което е насочено принудително изпълнение по изп.д. Nо 503/2006 г. по описа на ЧСИ Ц. Н. – а именно ? идеална част от апартамент Nо 9, с площ от 60,74 кв.м. на 5 етаж и апартамент Nо 7 с площ от 76,80 кв.м. на 4 етаж, находящи се в жилищната кооперация в гр. П., ул.”А” Nо 49 не е собственост на Д. Б. , а е изключителна собственост на В. С. , какато и в частта по присъдените деловодни разноски и е постановил ново,е което искът на В. С. е отхвърлен изцяло, като е прието, че при наличието на вляло в сила решение между същите страни по иска на Б. Б. срещу двамата съпрузи по чл. 135 ЗЗД, въпросът за съсобствения характер на двата апартамента / по отношение на което имущество е проведен отменителния иск по чл. 135 ЗЗД/ е разрешен и в производството по чл. 336 ал.1 ГПК /отм./ не може да се проведе установяване на право по преклудирани със силата на пресъдено нещо факти.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на съдилищата по дела, касаещи вещно-правните последици на договора за строителство и прехвърляне право на собственост на новоизграден обект/ жилище/ , обоснована по делото с цитираното решение на ВКС, нито предпоставките на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираните материално правен и процесуален въпрос- за правната природа на договора за строителство и обещание да се прехвърли собствеността на построения имот като хомогенно правоотношение по договорната връзка и възможността, когато този договор е сключен в полза на трето лице , да се признае изключителна собственост по отношение на бенефициера, като се приеме за оборена презумпцията за възникване на съпружеска имуществена по чл. 19 ал.1 СК , в производството по отрицателния установителен иск по чл.336 ал.1 ГПК /отм./ , е съществен с оглед предмета на спора по делото, когато следва да бъде отречено придобиването на едно конкретно имуществено право, по отношение на което е предприето индивидуално принудително изпълнение.
В конкретния случай, този въпрос не е може да се приеме като съществен от гл.т. преюдициалност по отношение на главния иск за отричане на имущественото право по реда на чл. 336 ал.1 ГПК /отм./, тъй като спорът за това , че процесните два апартамента – апартамент Nо 9, с площ от 60,74 кв.м. на 5 етаж и апартамент Nо 7 с площ от 76,80 кв.м. на 4 етаж, находящи се в жилищната кооперация в гр. П., ул.”А” Nо 49 ,по отношение на които е насочено индивидуалното принудително изпълнение срещу Д. Б. , бивш съпруг на В. С. , са имущество- съпружеска имуществена общност е разрешен със влялото в сила решение по чл. 135 ЗЗД ,между същите страни. Спорът за характера на договора за строителство и придобиване на недвижим имот в новострояща се сграда не е елемент на предмета на спора, именно поради факта , че този спор , както от фактическа , така и от правна страна е прекудиран с влязло в сила решение. Именно поради липсата на елемента”съществен въпрос „по конкретния казус, не може да се приеме , че е налице нужда от произнасяне от касационната инстанция, обусловена с необходимостта от уеднаквяване практиката на съдилищата по този вид дела , което би било и за развитие на правото предвид на честите хипотези на този вид договори в гражданския оборот.
Ето защо , приемайки, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване на релевираните основания по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, на основание чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1325/11.08.2008 година на В. А. С. от гр. П. срещу въззивно Решение Nо 427 от 2.07.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 354/2008 година на Плевенския окръжен съд , с което е отменено Решение Nо 273 от 29.02.2008 година по гр.д.Nо 770/2007 година на Плевенския районен съд по чл. 336 ал.1 ГПК /отм./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: