O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
София, 08.10.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 762 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 123/ 05.01.2009 година на Г. И. Г. и В. И. З. чрез процесуалния представител адв. Д срещу въззивно Решение Nо 1230 от 24.11.2008 година по гр.възз.д.Nо 1186/2008 год. на Варненския окръжен съд по отхвърления отрицателен установителен иск на основания чл. 97 ал.1 ГПК /отм./
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по преценка на доказателствата и тяхната доказателствена сила в процеса и материалния закон- ЗН, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се обосновава с противоречие на мотивите на съда по обжалваното решение по основния процесуален въпрос за изключването на оспорен писмен документ от доказателствения материал по делото, когато в открито производство по оспорване по реда на чл. 154 ГПК/ отм./ е установена неистинността на документа, както и с необходимостта , при многобройните решения на съдилищата по аналогични казуси , ВКС да се произнесе с оглед точното и еднаквото прилагане на закона по повдигнатия въпрос. Допустимостта на обжалването се обосновава с довода , че е необходимо произнасяне от страна на ВКС по материално- правния въпрос за валидността на административните актове – конкретно при земеделската реституция на Заповедта по § 4к от ЗСПЗЗ за оценка на терена , предоставен за ползване, издадена в противоречие с разпоредбата на § 4л от ЗСПЗЗ .
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Т чрез адв. В.Василев , с която се оспорва допустимостта на касационното обжалване поради липсата на основанията, посочени в изложението към касационната жалба, както и основателността на доводите по касационната жалба срещу обжалваното по същество въззивно решение. Претендират се разноски.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. при данни по делото за данъчната оценка на имота от 1065 кв.м. от 11 422 лв.
С посоченото решение е оставено в сила решението на първата инстанция по частично отхвърления отрицателен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ за признаване че реална част от 600/1065 кв.м. от площ от 1065 кв.м. от ПИ Nо 1484 по КП на м.”Бялата чешма, Д. и М. рид” не е собственост на Т. М. и Ю. М. За да отхвърли иска съдът е приел, че ответниците са придобили при спазване на действащите правни норми оспореното право на собственост в резултат на трансформираното право на ползване на земя, получена по реда на 76 ПМС в производство по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Прието е , че оспореното Удостоверение Nо 47 / 04.04.1980 година няма диспозитивен характер и не е легитимира правното основание за учредяване на правото на ползване, правната му природа е на удостоверителен документ. Правопораждащ учредяване правото на ползване факт е Решението на ИК на ОбНС Варна , обективирано в Протокол Nо 4/ 26.03.1980 година, подписан лично от лицата , чиито „подписи със запетайка „ са оспорени по Удостоверение Nо 47/1980 година. Прието е , че заповедта на Кмета на община В.Nо 1838/ 22.10.2001 година за оценка на правото на ползване на терен от 600 кв.м. е валиден индивидуален административен акт, без да се дискутира въпроса за значението на срока по §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ.
При данните по делото и съобразявайки наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице релевираните основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК .
За да са налице предпоставките за селекция по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , като основание за допустимост на касационното обжалване, законодателят предполага сходни от гл.т. на факти казуси, идентичност на заявеното правно основание и приложение на закона/ материален или процесуален / в смисъл противоположен на приетата задължителна съдебна практика или такава , установена с оглед на трайното приложение от съдилищата.
Релевираният с касационната жалба процесуален въпрос за изключването на оспорен писмен документ от доказателствения материал по делото, когато в открито производство по оспорване по реда на чл. 154 ГПК/ отм./ е установена неистинността на документа не е разрешен по делото в противоречие с константната практика на съдилищата-респ. с представените съдебни решение на различни съдебни състави. Процесният оспорен в производство по чл. 154 ГПК / отм./официален писмен документ- Удостоверение Nо 47/1980 година, поради поставения подпис след запетайка , не е приет от съда за неистински документ, с оглед на анализа на събраните писмени доказателства и данните за делегирани права, нито е коментиран като удостоверяващ факта на предоставяне правото на ползване по 76 ПМС- т.е. на основен елемент от фактическия състав на придобиване на правото на собственост при трансформирано право на ползване,предоставено с акт на МС при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Трайната съдебна практика приема , че Протоколите от заседание на ИК на ОбНС на съответното населено място, с който се обективират взетите Решение на органа за предоставяне на право на ползване на определена категория лица, заедно с решенията за одобряване на списъка на лицата, са писмените документи , удостоверяващи надлежното предоставяне правото на ползване на земеделски земи на основание акт на Президиума на НС, на Държавния или МС на НРБ.достоверенията , притежавани от гражданите на които е предоставено правото и удостоверяват този факт имат само характер на удостоверителен документ и тяхното изключване от доказателствата по делото при успешно проведено оспорване на истинността на писмени документ от гл.т,. на ненадлежо подписан документ от лицето, посочено като оторизирано длъжностно лице , не може да обуслови пряко изводите за надлежното предоставяне на право на ползване.
Тази трайно установена практика се спазва от съдилищата и липсва нуждата от произнасяне по делото с оглед точното и еднаквото прилагане на закона по повдигнатия въпрос.
По поставения материално-правен въпрос за валидността на заповедта на Кмета по § 4к от ЗСПЗЗ за оценка на имота , предоставен за ползване, издадена в противоречие с разпоредбата на § 4л от ЗСПЗЗ не може да се направи извод , че постановеното решение е в противоречие с практиката на съдилищата или се нуждае от произнасяне с оглед на еднаквото и точно прилагане и за развитие на правото, след като този въпрос не е коментиран от съда с обжалваното въззивно решение.
С оглед на направеното от стана на ответниците искане и изхода на спора , и на основание чл. 81 във вр. с 78 ал.3 ГПК в тежест на страната касатор са направените от ответниците по касация разноски, установени по приложеното пълномощно на адв. В в размер на 300 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 123/ 05.01.2009 година на Г. И. Г. и В. И. З., заявена чрез процесуалния представител адв. Д, срещу въззивно Решение Nо 1230 от 24.11.2008 година по гр.възз.д.Nо 1186/2008 год. на Варненския окръжен съд по отхвърления отрицателен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./
Осъжда Г. И. Г.- ЕГ Nо 4706251048 и В. И. ЕГ Nо 5311031030, и двамата от гр. В. да заплатят на Т. и Ю. М. от гр. В. сумата 300 лв. / триста лева/ разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :