O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София, 07.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 101 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 4654/13.08.2008 година на „Ф” ООД гр. П. чрез процесуалния представител адв. Д срещу въззивно Решение Nо 189 от 11.07.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 372/2008 година на Пернишкия окръжен съд, в частта с която е обезсилено Решение Nо 904 от 07.03.2007 година по гр.д. Nо 1089/2006 година на Пернишкия районен съд досежно уважения иск по чл. 97 ал.1 ГПК/отм./ с който се признава за установено по отношение на търговското дружество, че Решение Nо КЗ-170/13.11.2000 година на Областния управител на област П. , постановено по ЗОСОИ, не поражда последици спрямо дружеството, поради недопустимост на иска.
С касационната жалба на „Ф„ООД гр. П. се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК , с изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, жалбоподателят- търговско дружество чрез процесуалния си представител адв. Д обосновава допустимостта на касационното обжалване с основания по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поддържайки, че обжалваното решение в рамките на изводите на съда за недопустимост на предявения иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено , че Решение Nо КЗ-170/13.11.2000 година на Областния управител на област П. , постановено по ЗОСОИ, не поражда последици спрямо дружеството, се обуславя от въпроса за субектите и лицата спрямо който има действие административния акт и този въпрос не може да бъде предмет на самостоятелен установителен иск, е постановено в противоречие с практиката на ВКС, дадена с ТР 6/2005 година, досежно възможността за провеждане на косвен съдебен контрол на административните актове в рамките на спора за материално право, предмет на реституционни претенции.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от противната страна по спора, чрез процесуалния представител адв. П,с който се възразява по допустимостта на исканото касационно обжалване с мотива, че хипотезата не касае приложението на цитираното ТР.
По делото е заявена ВТОРА самостоятелна касационна жалба , вх,. Nо 4692/15.08.2008 година от И. Т. И. , Ц. Т. Г. , Л. Т. Н. , К. Щ. Т. , А. Щ. Е. и В. Т. В. , чрез процесуалния представител адв. П срещу въззивно Решение Nо 189 от 11.07.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 372/2008 година на Пернишкия окръжен съд, в частта , с която е оставено в сила Решение Nо 904 от 07.03.2007 година по гр.д. Nо 1089/2006 година на Пернишкия районен съд досежно уважения положителен установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ на „Ф” П. срещу тях и е прието за установено, че именно търговското дружество е изключителен собственик на магазин за електоматериали Nо 106/ общински нежилищен имот/в гр. П., ул. Петко К. ” Nо 4.
Допустимостта на касационното обжалване се обосновава с доводи, че по въпросите за приложението на § 6 ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗППДОбП / отм./ при извършена приватизация по реда на чл. 35 от ППЗДОбП/ отм./ , както и по въпроса за законосъобразността на определеното реално обезщетение на правоимащите лица по реда на ЗОСОИ, с оглед приложимостта на разпоредбите, ограничаващи начина на това обезщетяване , липсата на съдебна практика т.е е налице основание по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както и е налице основание по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК- наличие на противоречие по въпроса за значението на срока по ал.7 за законосъобразността на проведената приватизационна процедура с практиката на ВАС.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от противната страна по спора търговско дружество.
В срока по чл. 287 ал.1 ГПК е постъпило писмено становище срещу подадената касационна жалба на И. Т. И. , Ц. Т. Г. , Л. Т. Н. , К. Щ. Т. , А. Щ. Е. и В. Т. В. от Общинския съвет П. , трето заинтересовано лице по делото, с което се поддържа , че не са налице основания за уважаване касационната жалба на касаторите-физически лица.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационните жалби основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото за стойността на претендираната по реда на чл.97 ал.1 ГПК /отм./ собственост на недвижим имот от 9 004 лв. и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационните жалби е процесуално допустими.
По касационнат жалба на търговското дружество„Ф” ООД гр. П. срещу въззивното решение , в частта с която е обезсилено решението на първата инстанция по уважения иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ и е признато за установено по отношение на търговското дружество, че Решение Nо КЗ-170/13.11.2000 година на Областния управител на област П. , постановено по ЗОСОИ, не поражда последици спрямо дружеството, поради недопустимост на иска, като е прието, че в тази част производството подлежи на прекратяване.
Сочените процесуално- правни въпроси , с оглед на които касаторът „Ф”ООД и защитата му обосновават допустимостта на касационното обжалване, не са разрешени в противоречие с посочената практика на ВКС , поради което касационният съд счита , че касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК.
С касационната жалба се поддържа,че в обжалваната част въззивното решение в рамките на изводите на съда за недопустимост на предявения иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено , че Решение Nо КЗ-170/13.11.2000 година на Областния управител на област П. , постановено по ЗОСОИ, не поражда последици спрямо търговското дружеството ищец, по въпроса за субектите и лицата спрямо който има действие административния акт и недопустимостта този въпрос да бъде предмет на самостоятелен установителен иск, е постановено в с практиката на ВКС, дадена с ТР 6/2005 година. Развитите с касационната жалба доводи не могат да бъдат възприети тъй като с посоченото ТР на ВКС безспорно се дават конкретни задължителни разяснения за възможността и необходимостта за провеждане от един граждански съд, но В РАМКИТЕ НА ВИСЯЩ СПОР ЗА СОБСТВЕНОСТ, на косвен съдебен контрол за законосъобразност на административните актове, от които страна по спора черпи права/ в случая Заповед на областния управител за определяне начина на обезщетяване по ЗОСОИ/. Възможността да се приведе косвения контрол за законосъобразност предполага , че заявилата искането страна не е била участник в административното производство т.е. този акт не може да я обвърже при спор и конкуренция на релевирано собствено придобивно основание при спор за собственост. Т.е. искането за провеждане на косвения съдебен контрол на конкретен индивидуален административен акт/ за разлика от други административни актове- например нормативни не може да бъде предмет на самостоятелна искане/, а доколкото това искане се реализира в рамките на спор за собственост , то с в рамките на даденото разрешение на спора , съдът интергрира отговора си на проведения косвен контрол за законосъобразност на спорения административен акт и отново не може да бъде обоснован самостоятелен правен интерес за провеждане на устанивително исково производство според трайно установената практика на съдилищата .
По касационната жалба на И. Т. И. , Ц. Т. Г. , Л. Т. Н. , К. Щ. Т. , А. Щ. Е. и В. Т. В. , срещу въззивно решение, в частта , с която е оставено в сила решението на първата инстанция досежно уважения положителен установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ на „Ф” П. срещу тях и е прието за установено, че именно търговското дружество е изключителен собственик на магазин за електоматериали Nо 106/ общински нежилищен имот/в гр. П., ул. Петко К. ” Nо 4.
Сочените материално- правни въпроси , с оглед на които касаторите и тяхната защитата обосновават допустимостта на касационното обжалване, не са разрешени в противоречие с посочената практика на ВКС и ВАС, поради което касационният съд счита , че касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т. 1 и т.3 ГПК.
С касационната жалба се поддържа , че противоречиво/ а като основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК и в нарушение на закона / с практиката на ВКС и ВАС е разрешени въпросите за законосъобразността на проведената процедура по приватизация на процесния магазин по реда на чл. 35 от ЗОППДОбП /отм./ и придобиване правото на собственост в контекста на приложимостта на разпоредбите на § 6 ал.6 от ПЗР н ЗОППДОбП /отм./ и на § 6 ал.7 от ПЗР на ЗОППДОбП /отм./
Процесният магазин Nо 106 за елекроматериали е придобит от търговското дружество / към този момент СД”Ф”/ по силата на Договор с община П. на 18.12.1997 година. Решението на Общинския съвет гр. П.Nо 143 за откриване на процедурата по приватизация на магазина на основание чл. 35 от ЗОППДОбП /отм./ е взето от 26.06.1997 година. С обжалваното решение се приема, че липсата на обнародване на откритата процедура по приватизация по чл. 35 от закона не е нарушение на последната , тъй като изискването за обнародване не касае хипотезите на продажба на обособени обекти от общинско предприятие без конкурс или търг.
Практика на ВКС , с която поставеният матераилно-правен проблем да е разрешен в обратен смисъл за да е налице противоречи няма, самата страна не сочи такава , а доколкото се иска установяване на противоречие с практиката на ВАС, то следва да се посочи , че тази практика не посочени от законодателя в разпоредбата на чл. 218 ал.1 т.1 ГПК.
Н може да бъде въриста тезата , че е налице и основание по чм. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като по приложимостта на разпоредбите на § 6 ал.6 от ПЗР н ЗОППДОбП /отм./ и на § 6 ал.7 от ПЗР на ЗОППДОбП /отм./, ВКС многократно се е произнасял и то безпротиворечиво , кога и как тези норми намират приложение в рамките на процеса на приватизация на държавни предприятия и преобразуването им в търговски дружества.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 4654/13.08.2008 година на „Ф” ООД гр. П., заявена чрез процесуалния представител адв. Д срещу въззивно Решение Nо 189 от 11.07.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 372/ 2008 година на Пернишкия окръжен съд, в частта с която е обезсилено Решение Nо 904 от 07.03.2007 година по гр.д. Nо 1089/2006 година на Пернишкия районен съд досежно уважения иск по чл. 97 ал.1 ГПК/отм./ с който се признава за установено по отношение на търговското дружество, че Решение Nо КЗ-170/13.11.2000 година на Областния управител на област П. , постановено по ЗОСОИ, не поражда последици спрямо дружеството, поради недопустимост на иска, както и
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 4692/15.08.2008 година, заявена от И. Т. И. , Ц. Т. Г. , Л. Т. Н. , К. Щ. Т. , А. Щ. Е. и В. Т. В. , чрез процесуалния представител адв. П срещу въззивно Решение Nо 189 от 11.07.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 372/2008 година на Пернишкия окръжен съд, в частта , с която е оставено в сила Решение Nо 904 от 07.03.2007 година по гр.д. Nо 1089/2006 година на Пернишкия районен съд досежно уважения положителен установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ на „Ф” П. срещу тях и е прието за установено, че именно търговското дружество е изключителен собственик на магазин за електоматериали Nо 106/ общински нежилищен имот/, находящ се в гр. П., ул. Петко К. ” Nо 4.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: