O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 29.04.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5268 /2008 година, Образувано по описа на I отд.,
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 4142/14/04.2008 година на Е. С. П. и Н. П. А. , чрез повереника си адв. К. Л. срещу въззивно Решение Nо 155/06.06.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 321/2008 година на Пернишкия окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 822 от 23.01.2008 година по гр.д. Nо 28/2007 г. на Пернишкия районен съд по отхвърлените претенции по чл. 59 ЗЗД за заплащане обезщетение за ползуване на имот- частна собственост без основание за това..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК, тъй като неправилно е прието, че ищците не са доказали собствеността си по отношение на ползвания имот.
С касационната жалба се мотивира допустимостта на касационното обжалване с довод , че същественият материално правен и процесуално правен въпрос е този , свързан с основателността на претенциите и активната легитимация на сраните, произнесен в противоречие с практиката на ВКС и в нарушение на закона, без да се ангажират конкретни решения от практиката на ВКС.
По делото не е подаден отговор от ответника по касация- “О. П. .
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв..
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Е. С. П. и Н. П. А. е потърдил решението на първата инстанция , приемайки , че ищците не могат да претендират обезщетението за ползването на частния недвижим имот като улица , без да е проведена процедура по отчуждаване, след като не са доказали своето право на собственици по отношение на ползвания имот.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 /2/ ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на съдилищата /т.1/ или на състави на ВКС/ т.2./ относно преценката на основателността на иска и активната материално-правна легитимация на ищците като носители на правото на собственост.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираните процесуално правен и материално правен въпрос, разрешени в противоречие с установена практика на съдилищата, без да са конкретно формулирани не могат да бъдат преценени съгласно изискването на чл. 280 ал.1 ГПК. Доколкото въпросите с основателността на една претенция касаят както всестранната и пълна преценка на доказателствата по делото от гл.т. на установения от законодателя основен принцип на правораздаването за установяване на истината по делото т.е. за установяване на правно релевантните факти и повеждането им под конкретна правна норма, за да се даде отговор на обема на търсената защита, то условно може да се приеме , че е налице формулиран съществения въпрос по см. на закона.
При липса на представени решение на ВКС, респ. цитирана конкретна съдебна практика, не може да се направи извод за противоречие по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и /или 2 ГПК, поради което касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Данните , че постановеното решение на въззивния съд базира фактическите си изводи на събраните доказателства , не може да бъде квалифицирано като противоречиво с константната практика на съдилищата. Задължителната преценката на доказателствата по делото от решаващия съд , съгласно изискванията на чл. 188 ГПК /отм./ задължава съдилищата да анализират всички доказателства по делото,но в предметната рамка на обжалването.
Ето защо , приемайки, че с постановеното от въззивния съд решение, касателно въпроса за всестранната и пълна преценка на доказателствата по делото за установяване основателността на заявения иск и активната материално оправна легитимация на ищците като собственици на ползвания без основание недвижим имот , не е нарушен принципа за установяване на истината и нито трайно установената в тази насока съдебна практика , приема , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 /т.2 / ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 4142/14/04.2008 година на Е. С. П. и Н. П. А. , чрез повереника им адв. К. Л. , срещу въззивно Решение Nо 155/06.06.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 321/2008 година на Пернишкия окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 822 от 23.01.2008 година по гр.д. Nо 28/2007 г. на Пернишкия районен съд по отхвърлените претенции по чл. 59 ЗЗД за заплащане обезщетение за ползуване на имот- частна собственост без основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: