O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
София, 10.09.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на десети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 636 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 742/10.03.2009 година на М. М. С. от гр. Д. срещу въззивно Решение Nо 27 от 11.02.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 328/2008 година на Габровския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 50 от 20.08.2008 година по гр.д. Nо 431/2007 година на Дряновския районен съд по отхвърлените искове срещу О. Д. по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС за предаване владението на неправомерно ползваните собствени 660 кв.м., част от УПИ II-1407 в кв. 66 по пана на гр. Д..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е нищожно,недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.1-3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, с което жалбоподателят М. С. , приподписано от правоспособния юрист А. М. С. , мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК . Поддържа се , макар и неясно формулирано, че материално- правният въпрос, който е разрешен в противоречие с разрешения по идентични хипотези от съдилищата касае правилното тълкуване и приложение на чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ досежно въпроса за извършено отчуждаване без законово основание” като се сочат се : Решение Nо 104 от 28.04.2006 година по гр.д. Nо 381/2005 година на Благоевградския ОС и Решение Nо 1343/21.11.2001 година на ВКС- IV отд.
По делото е подаден отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от ответника по касация- О. Д., с който се поддържа , че не е налице надлежно изложение по см. на закона , няма наличие на нито едно от основанията за допустимост на касационното обжалване, както и по същество се поддържа неоснователност на доводите за допуснати нарушения на материални и процесуален закон.
Състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес .
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК, тъй като поставеният съществен материално правен въпрос, чието разрешаване изисква еднакво и точно прилагане на закона, при еднакви предпоставки с оглед приложението на един и закон- чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ , не е разрешен противоречиво на разрешението дадени от съдилищата по представените решения с касационната жалба.
С обжалваното решение по релевирания материално-правния въпрос, касаещ защита правото на собственост с исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС , когато това право се претендира да съществува в хипотеза на чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ , е прието, че след като има налице извършено отчуждаване и собственика на отчуждения имот, наследодател на ищеца, е получил обезщетение, то възстановяването на собствеността не може да се извърши по силата на закона- чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ , тъй като е предвиден друг правен ред. Поддържаното становище, че „отчуждаването на имота е извършено в нарушение на закона,защото наследодателят не е имал титул за собственост/ като документ/ и че права е имала и съсобственичката М. С. ”, въз основа на които твърдения е подържан и иск по чл. 149 ал.5 от АПК във вр.с чл.146 АПК за прогласяване нищожността на Заповед Nо 198/23.05.1982 година на Кмета на гр. Д., не са могли да бъдат предмет на делото поради недопустимостта на такъв иск ,поради което и тезата , че не е налице надлежно проведено отчуждително производство и е приложима разпоредбата на чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ поради неправомерно завземане на имота от община Д., е могла да се разгледа само като позиция на защитата на ищеца.
Само доколкото е налице като факт „отчуждаване на имота не по установения ред” , би могло да се поддържа , че решението на въззивния съд по въпроса за признаване правото на собственост на основание чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ е в противоречие с практиката на съдилищата и конкретно с разрешенията по приложението две съдебни решение.
По изложените съображения , настоящият състав приема , че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, поради което и на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 742/10.03.2009 година на М. М. С. от гр. Д. срещу въззивно Решение Nо 27 от 11.02.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 328/2008 година на Габровския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 50 от 20.08.2008 година по гр.д. Nо 431/2007 година на Дряновския районен съд по отхвърлените искове срещу О. Д. по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС за предаване владението на неправомерно ползваните собствени 660 кв.м., част от УПИ II-1407 в кв. 66 по пана на гр. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :