O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1184
София, 29.12.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 884 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо А-859/20.05.2009 година от К. А. Ч. и Л. А. М. чрез адв. К срещу въззивно Решение от 02.04.2009 година по гр. в.. д. Nо 55/2009 година на Монтанския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по делото, жалбоподателите обосновават допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК с доводите, че в частта , по заявения иск по чл. 12 ал.2 ЗН процесуалните въпроси „за начина на приемане на претенциите по сметки в т.ч. и иска по чл. 12 ал.2 ЗН , за конкретизацията на претенцията от гл.т. на уточнени правно-релевантни факти, за правилната квалификация на фактите , като принос за увеличение на наследството, за материално – легитимираните ответници- сънаследници , както и по материално-правните въпроси за начина на оценяване увеличението ,когато погасяването на ипотечен дълг е станало преди 1950 година и може ли в тези хипотези претенцията по чл. 12 ал.2 ЗН да има стойностен еквивалент , различен от платената номинална цена се разрешават противоречиво от съдилищата и това налага необходимостта от произнасяне по делото, което би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Като противоречива практика по повдигнатите въпроси са посочени Решение Nо 891 / 11.11.1986 година по гр.д. Nо 517/86 г. на ВС- I отд. , с което е прието, че икономическото съдействие, осуетяващо намаление на имуществото на наследодателя чрез поемане на дълг , съставлява принос по см. на чл. 12 ал.2 ЗН; Решение Nо 236 от 3.05.1994 година по гр.д. Nо 124/93 година на ВС-I отд., даващ разрешение по въпроса как се остойностява погасен дълг като принос по см. на чл. 12 ал.2 ЗН; Решение от 2.10.2007 година по гр.д. Nо 1276/2006 година на III отд. на ВКС, Определение Nо 327 от 26.10.2005 година по ч. гр.д. Nо 216/2005 година относно момента , към който следва да бъде изчислен приноса по чл. 12 ал.2 ЗН .
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация А. Г. , който поддържа , че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед размера на обжалваемия материален интерес по иска по чл. 12 ал.2 ЗН от 176 731 лв. , следва , че касационната жалба е процесуално допустима.
С посоченото въззивно решение , в частта по сметките по чл. 286 ГПК /отм./, окръжният съд е оставил в сила решението на първата инстанция, приемайки, че погасения ипотекарен дълг на наследодателя , претендиран като стойност, не може да се приеме , че е „принос’ по см. на чл. 12 ал.2 ЗН.
При данните по делото настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване на основание по см. на чл. 280 ал.1 т. 2 и 3 ГПК следва да бъде допуснато само по някои от поставените въпроси, по които съдебната практика дава действително противоречиви разрешения или липса на такива, който обуславят и необходимостта от произнасяне по тях с оглед точното прилагане на закона и развитие на правото.
Въпросите , по който има противоречиво разрешаване или липсата на съдебна практика, като по този начин попадат под приложеното поле на чл. 280 ал.1 т.2 и 3 ГПК , са тези за : правилната квалификация на фактите , като принос за увеличение на наследството, за материално – легитимираните ответници- сънаследници ,за начина на оценяване увеличението ,когато погасяването на ипотечен дълг е станало преди 1950 година и за допустимостта в тези хипотези претенцията по чл. 12 ал.2 ЗН да има стойностен еквивалент , различен от платената номинална цена.Останалите поставени процесуално и материално правни въпроси нямат противоречиво разрешение, нито –с оглед на дългогодишно приложение на чл. 12 ал.2 ЗН, налагат произнасяне в нова насока, което произнасяне би довело и до развитие на правото.
При допускане на касационно обжалване , страната касатор – в случая К. А. Ч. и Л. А. М. , дължат заплащането на пропорционална ДТ, изчислена на база посочения материален интерес. На основание чл. 73 ал.2 изр. последно ГПК, която съобразно т.18 ал.2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК тази пропорционална ДТ е в размер на 3 534 лв. / три хиляди петстотин тридесет и четири лева /, вносима по сметка на ВКС .
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба по касационната жалба вх. Nо А-859/20.05.2009 година от К. А. Ч. и Л. А. М. чрез адв. К срещу въззивно Решение от 02.04.2009 година по гр. в.. д. Nо 55/ 2009 година на Монтанския окръжен съд по иска по чл. 12 ал.2 ЗН.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в посочената част в открито съдебно заседание на ……………………………………, за която страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите К. А. Ч. и Л. А. М. чрез адв. К да се съобщи задължението за внасяне на дължимата пропорционална ДТ от 3 534 лв. / три хиляди петстотин тридесет и четири лева /, вносима по сметка на ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: