O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 22.05.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 519 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 328/13.02.2009 година от С. Т. А. от с. Г. срещу Решение Nо 841 от 05.01.2009 година по гр. в.. д. Nо 664/2008 год. на Софийския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение от 02.06.2008 година по гр.д. Nо 126/2007 година на РС С. по отхвърления иск по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване собствеността на гора в землището на с. Г., м.”А”, наследство от М. /Димитър/ З. А.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото, жалбоподателката чрез процесуалния си представител адв. Г,обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с противоречиво разрешаване на въпроса за законосъобразността по правилното прилагане на ГПК относно допустимостта на гласни доказателства за установяване правото на собственост на гори по ЗВСГЗГФ, с трайно установената практика на съдилища за допустимост на гласните доказателства и в особените искови производства о относно тълкуването на правилата за прилагане на ограниченията при доказване притежанието на собствеността по „ЗСПЗЗ” .
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба на С. А. от ответната страна- Д. г. с.- Боровец, с което се поддържа , че липсват основанията на закона за допустимост на касационното обжалване. Ответниците- Общинска служба „Земеделие” гр. С. и Регионалната дирекция по горите-гр. София не са поради отговор срещу касационната жалба,
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото и характера на заявения иск – установителен по чл. 13 ал. 2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото да се възстанови собствеността на гори , настоящият състав намира , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното Решение , окръжният съд е оставил в сила решение на районен съд по отхвърления иск на С. А. от с. Г. заявен на основание чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ срещу ОС”Земеделие” гр. С., , РД по горите София и Д. г. с.-Боровец за признаване правото на възстановяване собствеността на гори в землището на с. Г., м.”А”, останала в наследство от М. /Димитър? А. , починал 26.07.1960 година. Съдът е приел, че извлечението от представените писмени доказателства –извлечения от данъчните книги за притежаваните от Д. А. към 1844 година непокрити недвижими имоти и съответни за притежаваните от неговия наследодател- С. С. А. недвижими имоти, в т.ч. гори и пасища, не установяват идентичност на притежаваната собственост , с тази на горите , които се претендират по делото, като не са възприети гласните доказателства, поради факта , че въз основа на тях съдът не е могъл да установи спорния момент за идентичността на притежаваните и претендирани гори, като се е позовал и на факта , че възстановяването на собствеността е заявено по колена от преките наследници на Д. А. , а жалбоподателката е съпруга на един от покойните внуци в коляното на сина И. М. А.
Соченият съществен процесуално правен въпрос , с оглед на който касаторката обосновават допустимостта на касационното обжалване, е този за допустимостта на гласни доказателства за установяване правото на собственост на гори по ЗВСГЗГФ, с трайно установената практика на съдилища за допустимост на гласните доказателства и в особените искови производства о относно тълкуването на правилата за прилагане на ограниченията при доказване притежанието на собствеността по „ЗСПЗЗ” , като се поддържа , че този въпрос е разрешен в противоречие с трайно установената практика по ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване е допустимо , тъй като са налице поддържаното основания по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК .
Релевираният процесуален въпрос е съществен с оглед значимостта на въпросите за допустимите доказателства и доказателствени средства в гражданския процес, и в частност на хипотези за доказване правото на собственост на гори, национализирани към 1948 година , с оглед на уредените изрично доказателствени средства в ЗВСГЗГФ. При данните по делото и изложените от решаващият съд мотиви на обжалваното въззивно решение, и съпоставката с релевираното основание по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , настоящият състав намира , че липсва противоречие с трайно установената и прилагана от съдилищата практика на преценката на материалната доказателствена сила на писмените доказателства и допустимостта на гласни за опровергаване на тяхното съдържание. Трайно установената практика на съдилищата няма отклонения по въпроса за допустимостта- респ. недопустимостта на гласни доказателства/ свидетелски показания/за „допълване „ или изясняване „
на обстоятелства , който не са вписани по писмените доказателства в процеса на установяване собствеността на земеделски земи или гори, с оглед на ограниченията на доказване собствеността по цитираните закони. По делото съдът е слушал показания на свидетели за установяване идентичността на заявените гори, с тези по извлеченията от данъчните книги на наследодателите на покойния съпруг на С. А. , но изводите са направени с оглед конкретната преценка за липса на основание да се възприемат свидетелските показания като общи и неустановяващи спорното обстоятелство.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 328 /13.02.2009 година от С. Т. А. от с. Г. срещу Решение Nо 841 от 05.01.2009 година по гр. в.. д. Nо 664/2008 год. на Софийския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение от 02.06.2008 година по гр.д. Nо 126/2007 година на РС С. по отхвърления иск по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване собствеността на гора в землището на с. Г., м.”А”, наследство от М. /Димитър/ З. А.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: