O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София, 18.06.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на ……….. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5081 /2008 година, образувано по описа на I отд,
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 37 997/24.09.2008 година на а. Н. М. О. от гр. С. срещу въззивно Решение Nо 116 от 18.06. 2008 година , постановено по гр.възз.д. Nо 372/2008 година на Софийския Апелативен с. , с което е оставено в сила Решение от 08.08.2007 година по гр.д.Nо 1684/2005 година на Софийския градски с. по отхвърления срещу А. А. П., М. на правос. ето и Софийския р. с. частичен иска за сумата 8 322 $, равняващи се на 12 900 лв. , на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, вреди произтичащи от бездействието на първата-като с. я – изпълнител по изпълнителни дела NоNо 4116, 4167 и 4279 и вторите двама ответника- като възложители –работодатели.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК,, жалбоподателят – а. на САК Н. О. , обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поддържайки, че съществените материално правен въпрос и процесуално-правен са тези за възможността в хипотезите на чл. 45 ЗЗД страната , върху която лежи тежестта на доказване противоправността на деянието , когато същото се изразява чрез бездействие или мудно изпълнение на вменени служебни задължения и от това произтичат имуществени вреди за кредитора-взискател , както и че делото следва да бъде разгледано от касационния с. , тъй като това би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото поради липсата на съдебна практика в аналогични хипотези касаещи бездействие на държавните с. и изпълнители , както и на техните възложители- СРС и МП.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника Софийския р. с. , с което се сочи, че не обжалваното решение не попада в приложеното поле на чл. 280 ал.1 ГПК, няма основания да се приеме , че се касае до хипотеза която би довела до развитие на правото. Ответникът- М. на правос. ето оспорва допустимостта на касационното обжалване като счита , че липсва мотивирано изложение както и обоснованост на тезата , че произнасянето от страна на ВКС ще допринесе за развитие на правото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., тъй като претенцията е облигационна в размер на 12 900 лв. и се претендира при условията на солидарност по силата на закона .
С обжалваното решение, Софийският апелативен с. в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Н. О. , е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления частично заявен / за сумата 8 233 щатски долара с левова равностойност 12 900 лв. / , съставляващи обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, приемайки, че не е налице доказано бездействие от страна на ответника А държавен съдебен изпълнител по посочените изпълнителни дела, нито на ответниците възложители/ работодатели/ с който да са нанесени имуществени вреди на ищеца-касатор, подлежащи на обезвреда по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Повдигнатите процесуално правен и материално правен въпроси за тежестта на доказване противоправността на деянието в хипотезите на чл. 45 ЗЗД, като елемент от фактическия състав на деликта, когато деликвентът е държавен съдебен изпълнител, са съществени , а поради наличието на инцидентна , но не и трайно установена съдебна практика / с оглед приложението на специалния закон- ЗОДОВ/ случаят налага разглеждане на спора от касационният с. и обуславя допустимостта на касационното обжалване.
При допускане на касационно обжалване , страната касатор- Н. О. не дължи заплащането на пропорционална ДТ , на основание чл. 73 ал.2 изр. последно ГПК, която съобразно т.18 ал.2 от Тарифата за ДТ, събирани от с. лищата по ГПК , която при днешният фиксинг на долара от 1.396 , е в размер на 232.50 лв., вносима по сметка на ВКС, тъй като е освободен с определение Nо 419/1.12.2008 г. по ч.гр.д.Nо 1983/2008 г.- ВКС- III отд.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 37 997/24.09.2008 година на а. Н. М. О. от гр. С. срещу въззивно Решение Nо 116 от 18.06. 2008 година , постановено по гр.възз.д. Nо 372/2008 година на Софийския Апелативен с. , с което е оставено в сила Решение от 08.08.2007 година по гр.д.Nо 1684/2005 година на Софийския градски с. по отхвърления срещу А. А. П., М. на правос. ето и Софийския р. с. частичен иска за претърпени имуществени вреди с левова равностойност на сумата 8 322 $,, на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………… за която дата да се призоват страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :