O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София, 22.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 380 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 37239 / 29.12.2008 година на „Н”АД София , чрез адв. А срещу Решение от 30.10.2008 година по гр.възз.д.Nо 3706/2005 година на Софийския градски съд по отхвърлените обективно съединени ревандикационни искове срещу „П” ЕООД София и ЕТ”К” А. Ф.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материания закон и съществени процесуални правила, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т. 3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 и т.3 ГПК се обосновава 1./ с противоречие на въззивното решение по въпроса за придобиване правото на собственост в процеса на преобразуване на държавна фирма във търговско дружество по отношение на имущества за стопанисване на държавната фирма , за необходимостта от специална форма за прехвърляне от страна на държавата на имуществото в стопанските структури с практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл. 17а ППЗОДОП /отм./обективирана в Решение Nо 11/2001 година по к.д. 18/2000 год. на конституционния съд на Република България, Решение по гр.д. Nо 751/ 2007 год. на Софийския ОС и Решение Nо 7595/2001 година на ВАС и 2./ както и с необходимостта по въпроса за ролята на разделителния протокол като част от акта за преобразуване на държавната фирма , с оглед определяне обема и правата на преобразуваното търговско дружество, касационният съд да се произнесе за преодоляване на противоречията на практиката и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
В срока по чл.287 ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ППСНП ЕООД – в ликвидация , с който се поддържа , че липсват основания за допустимост на касационното обжалване ,тъй като не се сочи каквато и да е практика на ВКС, а по същество решението е правилно и законосъобразно и процесуалните пропуски на ищцовата страна да ангажира доказателства и да установи правото си на собственост , не м0оже да се преодолее чрез обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационните жалби са процесуално допустими от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при обоснован от данните по делото материален интерес от 21 000 лв.
С обжалваното решение, Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд от 20.08.2004 година по гр.д. Nо 9268/2001 година и по присъединеното дело Nо 6569/2002 година по отхвърлените обективно съединени ревандикационни искове срещу „П” ЕООД София и ЕТ ”К” А. Ф. по чл. 108 ЗС за предаване владението на собствен недвижим имот- североизточната част с площ от 1300 кв.м. от ПИ Nо 11 по кадастрални листове 70,71,86 и 87 по плана от 1979 година на гр. С., м. Илиянци-Запад , заедно с постройките-навес на площ 40 кв.м., два гаража с площ от 9 кв.м. и на три едноетажни постройки с обща площ от 790 кв.м., разположени „Г”-образно върху терена от 1300 кв.м.
Прието е , че ищцовата страна- Н. ”АД София, като правоприемник на „Н”АД София , поел съответна част от държавна фирма „Ф”-АФ към 31.03.1991 година, не е доказала какво точно имущество е приела по разделителния протокол при преобразуването на държавната фирма „Ф” и конкретно , че е получила като дълготраен материален актив , включен е капитала на търговското дружество , претендирания терен и постройки.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 3 ГПК.
Не е налице релевираното основание по т.1 на чл. 280 ал.1 ГПК. Въпросът за начина на придобиване правото на собственост на земя/ производствени терени/ и постройките от търговското дружество в процеса на извършено преобразуване на държавна фирма в търговско дружество е въпрос, по който ВКС се е произнасял нееднократно и е налице трайно установена практика. Страната-касатор се позовава на противоречие с Решение на КС, на Решения на ВАС и на Решение на ОС, който не са от категорията на решения на ВС или ВКС, които законодателят е посочил и спрямо които решенията , касационният съд извършва селекцията за допустимост на касационното обжалване в рамките на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С обжалваното решение , установената практика на съдилищата по въпросите, касаещи преминаването правото на държавна собственост към капитала на преобразуваните държавни фирми в търговски дружества, не е приложена по начини в смисъл , различен от този по сходни дела. Доколкото в основата на извода на съда за недоказаност на правото на собственост е липсата на разделителен протокол, който да установи кое имущество- в т.ч. и земя е преминало от държавната фирма към „Н”АД и в последствие от„ Н. ” АД ,като акт на съгласуваната воля между правоприемниците , то не може да се поддържа , при липса на конкретно посочени решения в обратен или друг смисъл, че е налице противоречие, като обуславящо основание за допустимост на обжалването от касационния съд.
Не е налице и релевираното основание за допустимост на обжалването от ВКС по т.3 на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като по релевираните въпроси за придобиване правото на собственост по отношение на обекти, включени в капитала на преобразувано , а в последствие и приватизирано търговско дружество и придобиване правото на собственост върху тях има трайно установена практика по приложение на разпоредбите на чл. 17а ЗППОДОП /отм./ , ПМС 201/1993 година отменения ПРУПСДП , не е налице празнота или недостатъчно ясна съдебна практика/ а и не се сочи изобщо такава/, която да обоснове като предпоставка ново разрешение за уеднаквяване на практиката по приложението на материалния закон.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 37239 / 29.12.2008 година на „Н”АД София , чрез адв. А срещу Решение от 30.10.2008 година по гр.възз.д.Nо 3706/2005 година на Софийския градски съд по отхвърлените обективно съединени ревандикационни искове срещу „П” ЕООД София и ЕТ ”К” А. Ф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :