O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1057
София, 20.11.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 970/2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2156/23.06.2009 година на Н. Т. Ц. от гр. С., заявена чрез процесуалния представител адв. В срещу въззивно Решение Nо 62 от 13.05.2009 година, постановено по гр. в..д.Nо 88/ 2009 година на Търговищкия окръжен съд, с която е обезсилено решение Nо 205 от 10.01.2009 година на Омуртагския районен съд и е прекратено производството по делото, на основание чл. 270 ал.3 ГПК като процесуално недопустимо, а в останалата обжалвана част -е оставено в сила.
Поддържа се , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване се обоснова с наличие на основание по 280 ал.1 т.1 ГПК с оглед принципите за допустимост на делбата при установена съсобственост на процесния недвижим имот, съгласно задължителната съдебна практика по ППВС 2/1982 година и ППВС 4/1964 година.
В срока по чл. 287 ГПК ответникът С. ”П” ЕООД гр. О. е подал писмен отговор , с който се оспорва основателността на релевираните основания за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване на срока по чл. 283 ГПК както и от гл.т. наличие на обжалаваем интерес над 1000 лв.
С обжалваното въззивно решение, окръжният съд по жалба на Н. Т. Ц. е обезсилил решението на първата инстанция , с което е отхвърлен заявения от жалбоподателката иска за съдебна делба срещу С. <Сп&@С. ”П” ЕООД гр. О. на следния недвижим имот- ПИ в м. Алчака с пл. Nо 501 000 20 в кв. 2 по помощния план на гр. О. с площ от 11 122 кв.м. и построените в него масивни сгради с обща площ от 1369 кв.м., трафопост от 162 кв.м., пречиствателна станция 104 кв.м. и е прекратил делото е тази му част, приемайки, че искът за делба срещу посочения ответник, суперфициарен собственик на сградите в имота, без твърдения за наличие на съсобственост , която следва да се прекрати чрез делба , е недопустим. Със същото решение е оставено в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск за делба на имот- терена върху който се намират описаните по-горе обекти-суперфициарна собственост,след като е прието, че същият не е земеделска земя . При извършения косвения съдебен контрол за законосъобразност на реституционното решение като административен акт е прието, е извършената реституция е по ЗСПЗЗ е в без спазване изискванията на законодателя и не е зачетен реституционния ефект на решението на Об СЗГ- гр. О.. На базата на тези изводи е прието, че делба на терена не може да се извърши, тъй като същият е неподеляем според предназначението си и естеството си.
Настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на законодателя относно допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС.
Релевираният материално-правен въпрос – за допустимостта на делбата на терен , застроен със сгради, суперфициарна собственост на трето лице , което няма права в съсобствеността на терена , е въпрос, който следва да бъде разрешен само между носителите на право на собственост на терена – т.е. само между съсобствениците на вещта. Третото лице е собственик на сградите и на произтичащите акцесорните права , свързани с правото му да ползва прилежащите на тези сгради части от терена. Тези производни права ограничават собствеността на вещта , но не обуславят качеството на суперфициарния собственик на главна страна в процеса за превръщането на спорната съсобственост в индивидуална собственост.
С посочената практика на ВС – двете ППВС , са дадени конкретни разрешения , при които е прието , че делбата на една обща вещ е недопустима , поради начина на възникване на съсобствеността и предназначението на имота в контекста на действащите закони,уреждащи режима на застрояване на територията /ЗПИНМ, ППЗПИНМ,ЗТСУ и др./ При данните по делото е видно, че в настоящата хипотеза, съсобствеността е възникнала в рамките на реституция, проведена по ЗСПЗЗ на отчуждена в миналото земеделска земя , която се намира в патримониума на държавата. Отказът да бъде допусната делбата е обоснован с тезата , че имотът е неделим поради неговото предназначение да бъде в по голямата си част обслужващ терен на суперфицарната собственост на третото лице – С. „П” ЕООД , по арг. на чл. 38 ЗС in fine. Неделимостта на една обща вещ , поради нейното естество или поради предназначението и е посочено като основание в поред ППВС 4/64 т.2 ,поради което и не може да се приеме наличие на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК във вр. с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. вх. Nо 2156/23.06.2009 година на Н. Т. Ц. от гр. С., заявена чрез процесуалния представител адв. В срещу въззивно Решение Nо 62 от 13.05.2009 година, постановено по гр. в..д.Nо 88/ 2009 година на Търговищкия окръжен съд, с която е обезсилено решение Nо 205 от 10.01.2009 година на Омуртагския районен съд и е прекратено производството по делото, на основание чл. 270 ал.3 ГПК като процесуално недопустимо, а в останалата обжалвана част -е оставено в сила.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: