O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 03.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1212 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 5886/06.07.2009 година, заявена от ЕТ”В”, собственост на В. Ц. от гр. Р. чрез адв. В. В. АК- Русе срещу Решение Nо 181 от 27.05.2009 година по гр.възз.д.Nо 340/2009 год. на Русенския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с довода , че решението на въззивния съд по въпроса за зачитане силата на присъдено нещо спор по чл. 19 ал.3 ЗЗД, разрешен с влязло в сила решение на ВКС-ТГ, при разглеждане на заявен ревандикационен иск за защита правото на собственост на имота, за който предварителния договор е обявен за окончателен, е постановено в противоречие с практиката на ВКС по Решение Nо 155 от 04.03.2008 година по търг.д.Nо 748/2007 г./ предмет на исковото производство са искове по чл. 26 ал.2 ЗЗД и чл. 19 ал.3 ЗЗД, Определение Nо 60 от 31.10.2008 година по гр.д. Nо 2664/2008 г. на II отд. и Определение Nо 59 от 31.10.2008 година по гр.д. Nо 2746/2008 година на II отд.
В срока по чл.287ал.1 ГПК е подаден писмен отговор ответника по касация М. А. А., чрез адв. М, с който се оспорва допустимостта на касационното обжалване тъй като „атакуваното решение не е материално правен или процесуално правен въпрос”, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, самото решение не е по въпрос разрешаван противоречиво от съдилищата, а още по малко касае проблем за точното прилагане на закона и развитие на правото, доводи и по неоснователността на касационната жалба по същество, претендират се разноски в размер на 150 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при посочената оценка на предмета на равандикационния иск от 14 932 лв.
С посоченото решение, е отменено решение по уважен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС на от ЕТ”В”, собственост на В. Ц. срещу М. А. А. от гр. Р. за предаване владението на собствен МАГАЗИН за промишлени и хранителни стоки в гр. Р., ул. Б., обособен с площ от 32 кв.м. , от магазин с обща площ от 191 кв.м. и е постановено ново решение, с което искът е отхвърлен. Решаващият мотив на съда е , че ишцата В. Ц. не е доказала собствеността на претендирания от нея недвижим имот, а именно магазин 1, тъй като влязлото в сила решение по чл. 19 ал.3 ЗЗД я легитимира като собственик на друг магазин.
Като преценява поддържаните от страните основания за допустимост на касационното обжалване във връзка с доводите, релевирани в самата касационна жалба , предмета на спора , по който е постановен атакувания съдебен акт , и представената съдебна практика, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира , че не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
Посоченото Решение Nо 155 от 04.03.2008 година по търг.д.Nо 748/2007 г. е решението , с предмет заявени искове по чл. 26 ал.2 ЗЗД и чл. 19 ал.3 ЗЗД, което е коментирано по настоящото дело като доказателства, легитимиращо ищцата за собственик на претендирания в собственост магазин. Това решение не може да обоснове извод за допустимост поради на обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като няма задължителен характер,а по самото дело , това решение е ценено като писмено доказателство и доколкото не би било налице незачитане на силата на присъдено нещо, то това процесуално поведение на съда може да бъде ценено само като основание по чл. 281 т.3 ГПК.
За да са налице предпоставките за селекция по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като основание за допустимост на касационното обжалване, законодателят предполага сходни от гл.т. на факти казуси, идентичност на заявеното правно основание и приложение на закона/ материален или процесуален /по конкретен въпрос, разрешен в рамките на предмета на спора , в смисъл различен , противоположен, на приетата задължителна съдебна практика или такава , установена с оглед на трайното приложение от съдилищата. Ето защо посочените Определение Nо 60 от 31.10.2008 година по гр.д. Nо 2664/2008 г. на II отд. и Определение Nо 59 от 31.10.2008 година по гр.д. Nо 2746/2008 година на II отд., не са от категорията на актовете на ВКС в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 5886/06.07.2009 година, заявена от ЕТ”В”, собственост на В. Ц. от гр. Р. чрез адв. В. В. АК- Русе срещу Решение Nо 181 от 27.05.2009 година по гр.възз.д.Nо 340/2009 год. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :