O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
София, 13.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 199 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 12237/17.11.2009 година на Н. П. Г. и М. Н. И. подадена чрез адв. Б. Т. срещу въззивно Решение Nо 332 от 20.10.2009 год. по гр.възз.д. Nо 451/2009 година на Великотърновския окръжен съд досежно определените права с съсобствеността на , допуснатия до съдебна делба недвижим имот.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, макар и неточно допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа на две основания- поради допуснати нарушение на матераилния закон и поради допуснати нарушения на процесуалните правила, допуснати от съда при определяне на квотите на страните на дворното място, когато това не се оспорва от ответниците по иска за делба , в противоречие с представените Решение Nо 382/92 г. на ВС и Решение Nо 363/92 год. на ВС
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор ответниците по касационната жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данни за данъчна оценка на делбения имота от 2 404.80 лева.
С обжалваното въззивно решение, окръжният съд в производство по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил решението на първата инстанция по допускане съдебна делба на дворно място в с. К., община П. от 2300 кв.м., ПИ Nо 208 в кв. 38 по плана на селото при посочените права на съделителите, оставяйки без уважение искането на Н. Г. и М. И. да им бъдат признати 500 кв.м. от дворното място като придобити само от тях в съсобственост и промяна на правата на съделителите .
При определяне правата на съделителите по отношение на недвижимия имот, предмет на делбата , решаващият съд е приел, че спорните 500 кв.м., предмет на предварителен договор от 08.04.1972 година , с който майката М. П. продава на дъщеря си М. Н. 0.500 дка от процесния имот, не може да се зачете предвид забраната на закона- чл. 23 от ЗБНМ/Закон за благоустройство на населените места/, а след смъртта и наследниците и по закон- двете дъщери М. и Р. наследяват същите в равни парва, което обстоятелство е зачетено при определяне на частите на съсобствениците.
При изложените данни по делото и с оглед на релевираните доводи на касатора , настоящият състав намира , че поддържаното с изложението основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК не е налице.
Съгласно ТР 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС дава разяснение в т.1 , че материално-правен или процесуално-правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК следва да се разбита такъв въпрос , който е обосновал изхода на спора и постановения правен резултат. Не може да се приеме , че поставеният въпрос за определяне правата на съделителите , без да се вземе предвид , че посочените в исковата молба права на съделителите не са оспорени от ответниците , е обусловил изхода на спора. За да определи паравата на съделителите в съсобствеността , съдът е проследил извършените разпореждания със съсобствеността от общия наследодател до настоящия момент. Липсата на оспорване от страна на ответниците на посочени от ищците в исковата молба части на съделителите, които не се установят от доказателствата по делото, не може да обуслови незаконосъобразност на изводите на съда , длъжен да разкрие истината на базата на доказателствата по делото , а от тук и да се формира противоречива съдебна практика , като основание за допустимост на обжалването.
Цитираното решения на състави на ВС също не сочат на противоречиво разрешаване на поставения въпрос и се явяват неотносими като основание да се преодолеят изискванията на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 12237/17.11.2009 година на Н. П. Г. и М. Н. И. подадена чрез адв. Б. Т. срещу въззивно Решение Nо 332 от 20.10.2009 год. по гр.възз.д. Nо 451/2009 година на Великотърновския окръжен съд досежно определените права с съсобствеността на , допуснатия до съдебна делба недвижим имот.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :