O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 18.03.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1388 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 9119/23.04.2009 година, заявена от В. К. В. от с. П. чрез адв. Е срещу въззивно Решение Nо 422 от 16.03.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 2850/2008 година на Пловдивския окръжен съд.
С посоченото решение, е оставено в сила Решение Nо 66 от 01.07.2008 година по гр.д. Nо 871/2008 година на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен заявения от В. К. В. срещу М. С. Т. и К. С. С. иск по чл. 108 ЗС за осъждане на ответниците да предадат владението на собствения и недвижим имот- ? идеална част от НИВА с площ от 5.5 дка, находяща се в м.”М”, землището на с. М., община Р., имот Nо 031037.
За да се отхвърли иска решаващият СЪД е приел , че възстановеният имот с Решение на ОбСЗГ Nо 823-8/01.06.2001 година по пр.вх. Nо 823/21.01.1991 година със заявител К. С. С. , с план за земеразделяне е на наследниците на сина С. К. С. , но не е от общия наследодател – бащата КОСТАДИН , няма титул за собственост на името на последния , а той е починал 1944 година в тежест на ищцата е било да установи пред компетентния административен орган ,че имотите , следва да бъдат възстановени на наследниците на К. баща , тъй като са му принадлежали. Доказателствата , че е бащата е притежавал имота към 1933 година не може да промени изводите с оглед отдалечеността до включването им в ТКЗС, след смъртта на бащата.
С касационната жалба се поддържа , че са налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, защото данъчната оценка на имота от 473 лв. / стр. 25 / е много занижена и затова следва да се допусне експертиза за определяне реалната пазарна цена на имота, както и причина , че нотариалните актове за наследство от бащата са взети с измама от племенника К. С. С. / за което има образувана и наказателна преписка срещу него/ и там, в обясненията на племенницата, ищцата никога не се е отказвала от наследството си.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК поради превратната преценка на доказателствата по делото.
По делото не е подаден отговор в срока по чл.287 ГПК от ответниците по касация.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
При данните по делото и като прецени, че въпреки дадената възможност не са представени доказателства , установяващи че обжалваемия интерес е над установения от законодателя праг от 1000 лв. , намира касационната жалба за процесуално недопустима.
По делото са налице данни- л. 25 от производството пред РС , че данъчната оценка на процесния недвижим имот е 473 лв. След като от страна на заинтересованата страна-касатор по делото няма ангажирани други писмени доказателства, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл. 280 ал.2 ГПК т.е над 1000 лв. , то касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира , че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба , се върне на касатора.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационното производство, образувано по касационната жалба вх. Nо 9119/23.04.2009 година, заявена от В. К. В. от с. П. чрез адв. Е срещу въззивно Решение Nо 422 от 16.03.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 2850/2008 година на Пловдивския окръжен съд и ВРЪЩА касационната жалба .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до касатора, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на касатора В. В. да връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :