O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
София, 13.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на пети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 100 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 63 304/ 19.11.2009 година на И. Е. Я. и Ц. К. Д. , заявена чрез адв. Н срещу въззивно Решение Nо 260 от 16.10.2009 година по гр.възз.д.Nо 5317/2009 година на Софийския градски съд- IV-д отд. .
С обжалваното решение, Софийският градски съд в производство по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу Б. Б. Г. за предаване владението на собствен недвижим имот- 388/870 идеални части от УПИ-VI-329 от кв. 25 по плана на с. К. и на 388/ 970 идеални части от УПИ- VII -329 от кв. 25 по плана на същото село, придобит на основание давностно владение.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск, респ. е неправилно, като постановено в нарушение на съществени процесуални правила- чл. 205 ГПК / отм./ и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се мотивира с доводи , че с обжалваното решение,съдът се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и са в противоречие с практиката на ВКС по чл. 205 ГПК / отм./ относно допустимостта на искането за събиране на нови доказателства направено в първото съдебн заседание пред въззивната инстанция, позовавайки се на т.5 и 6 на ТР 1/2000 година на ОСГК на ВКС.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника Б. Б. Г..
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. при данъчна оценка на спорния апартамент от 6 169 лв..
За да отхвърли заявените ревандикационни искове, решаващият съд е приел, че е допустима петиторна защита на идеални части, доколкото е установено нарушаване на правото на собственост. Конкретно по делото е прието, че ищците не са доказали придобиване на правото на собственост на твърдяното в исковата молба основание- давностно владение, като искането за допускане разпита на нови свидетели , направено в първото по делото съдебно заседание пред въззивната инстанция , е отказано от съда с мотив, че е направено несвоевременно.
При данните по делото и релевираните доводи , настоящият състав намира , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК.
Релевираният процесуално правен въпрос относно допустимостта на искането за събиране на нови доказателства направено в първото съдебно заседание пред въззивната инстанция условно може да бъде отнесен към като такъв по см. на чл. 280 ал.1 ГПК – обосновал изхода на спора, тъй като не може да се приеме , че ако биха били допуснати и изслушани още свидетели , въззивният съд би обосновал фактически и правни изводи, различни от този на първата инстанция.
Не може да се приеме , че е налице основание за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като данните сочат , че липсва противоречие с разясненията на ВКС по ТР 1/2000 г. на ОСГК по приложимостта на процесуалния закон досежно допускане на доказателства пред втората инстанция. Въззивиният съд, в конкретната хипотеза не е действал в противоречие със задължителната практика на съдилищата , тъй като е отказал допускане на свидетели, поискани в първото по делото заседание пред въззивната инстанция , а посочените т.5 и 6 на ТР 1/2000 година на ОСГК на ВКС, визират възможността за допустимост на нови доказателства пред втората-въззивната инстанция , АКО са поискани с въззивната жалба .
Не е налице и соеното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Не може да се приеме , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като поставеният въпрос не се нуждае от нови разяснения предвид съществуващата задължителна съдебна практика на съдилищата по дискутираното ТР1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 63 304/ 19.11.2009 година на И. Е. Я. и Ц. К. Д. , заявена чрез адв. Н срещу въззивно Решение Nо 260 от 16.10.2009 година по гр.възз.д.Nо 5317/2009 година на Софийския градски съд- IV-д отд. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :