O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
София, 13.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 294 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2758/ 27.01.2010 година на Г. М. И., В. И. Г., П. В. И. и М. В. С. , всички от гр. В. подадена чрез адв. – Н. Б. АК- Варна срещу въззивно Решение Nо 1731 от 21.12.2009 год. по гр.възз.д. Nо 2003 /2009 година на Варненския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон- чл. 79 ал.2 ЗС и на съществени съдопроизводствени правила по преценка на доказателствата по делото , основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК се обосновава с тезата , че въпросът за момента от който започва да тече срока за придобиване на недвижим имот на основание придобивана давност,които имот е бил земеделска земя и собствеността по отношение на същия подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, в разрешен в противоречие с разрешението , дадено от ВКС с Решение Nо 496/21.95.2009 година по гр.д. Nо 905/2008 г. на ВКС-I отд.
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Д. Д. , с който се оспорват въведените доводи както по основателността на касационната жалба , така и от гл.т. наличие на основания за допустимост на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данни за данъчна оценка на имота от 6 445.90 лева.
С обжалваното въззивно решение, окръжният съд по реда на чл. 196 и сл. ГПК/ отм./, е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърлените субективно съединени искове на жалбоподателите-ищци по чл. 108 ЗС за предаване владението върху 2/3 идеални части от недвижим имот , находящ се в кв. Галата м.”П”, представляващ реална част ПИ Nо 1269 по плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на с.о.”П”, землището на гр. В. с площ от 789 кв.м., при описаните граници на имота, на основание чл. 108 ЗС, възстановена собственост по ЗСПЗЗ.
За да отхвърли заявените ревандикационните искове за реална част от ПИ Nо 1269 , решаващият съд е приел, в рамките на релевираното искане за проверка по пътя на косвен контрол за законосъобразност на Решението на ПК като административния акт , с който е приключила реституционната процедура по ЗСПЗЗ, че ответниците против оставят права на собственост, придобити към 1968 година по силата на извършена замяна на ТПС Комисия и последващи разпоредителни сделки ,като по отношение на последните приобретатели- ответниците Д, са налице предпоставките за придобивна давност по чл. 79 ал.2 ЗС, тъй като процедурата по възстановяване собствеността в полза на ищците е приключила с Решение Nо 563/12.10.1998 година, в сила от 30.07.1999 година, имотът е закупен от тях през 2000 година , а ревандикационният иск е заявен през 2006 година.
При изложените данни по делото , настоящият състав намира , че поддържаното с изложението основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК / доколкото не се твърди противоречие със задължителна съдебна практика / не е налице . Цитираното решение на ВКС касае хипотеза на противопоставяне правата на реституирана собственост по ЗСПЗЗ с права на ползуватели по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Доколкото в настоящата хипотеза ответниците се легитимират като собственици на спорния недвижим имот на основание замяна на земеделски земи от 1968 година на ТПС комисия и последващи разпоредителни сделки , то разрешението по Решение Nо 496/2009 г. е неотносимо, тъй като посочената административна процедура по приключване на реституцията в т.ч. и с издаване Заповед на кмета по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, касае само хипотезите, когато спорният имот се намира в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и конкуренцията на правата е с тези на ползувателите на земите,но не и по отношение конкуренция на пара на друго основание, каквато е настоящата хипотеза . В този аспект цитираната съдебна практика не сочи на противоречиво разрешаване на поставения материално –правен въпрос за да се приеме , че са преодолени изискванията на чл. 280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2758/ 27.01.2010 година на Г. М. И., В. И. Г., П. В. И. и М. В. С. , всички от гр. В. подадена чрез адв. – Н. Б. АК- Варна срещу въззивно Решение Nо 1731 от 21.12.2009 год. по гр.възз.д. Nо 2003 /2009 година на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :