O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
София, 23.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 319 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 156/15.01. 2010 година, заявена от Л. К. А. и Й. Х. А. чрез адв. М. Б. – АК Благоевград срещу въззивно Решение Nо 433 от 30.11.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 225/2006 година на Благоевградския окръжен съд .
С касационната жалба Л. и Й. А. поддържат , че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон- чл. 4 ЗСГ/ отм./ чл. 40 и чл. 50 от Наредба Nо 5/ 77 г. за правила и норми на териториално и селищно устройство, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК , както и е недопустимо- основание за отмяна по чл. 281 т.2 ГПК.
По делото се поддържа ,че следва да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуално –правният въпрос – за необходимостта от преценка на доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно , е разрешен с обжалваното решение в противоречие с постоянната практика на ВКС и ВС което обуславя основание за касационно обжалване по л. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Защитата на касаторите се позовава на ТР 96/16.11.1971 на ОСГК на ВС, Решение Nо 75/ 15.09.1981 год. на ОСГК на ВС, Решение Nо 190/22.03.1994 год. на ИЖ отд. ВС и Решение Nо 449/27.06.2002 година на IVотд. на ВКС.
Допустимостта на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод, че произнасянето по материално-правен и процесуално-правен въпрос , който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, защото съдът е нарушил дипозитивното начало в гражданския процес, не е изяснил какво разбира под съсобственост и фактът дали сградата е еднофамилна или двуфамилна е неотносим към спора.
По делото не е подаден отговор в срока по чл.287 ГПК от ответниците по касация.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., предвид данните за данъчната оценка на процесния имот от 4 735.60 лв.
С посоченото решение, е оставено в сила решение Nо 5247/16.11.2005 година по гр.д. Nо 1469/2004 година на Благоевградския районен съд , с който е отхвърлен иска по чл. 33 ал.2 ЗС поради липса на съсобственост по отношение на разпоредения недвижим имот.
Решаващият мотив на съдилищата да бъде отхвърлен иска по чл. 33 ал.2 ЗС за изкупуване на разпореден дял от общ-съсобствен недвижим имот в гр. С. по НА Nо 187/2004 година , е че по отношениа на процесната сграда, чиито втори етаж е предмет на разпоредителната сделка, не е налице съсобственост, а е налице етажна собственкст , като всеки един от етажите е собственост, ведно с части от терена и прилежащите помещения –мазе, таван и второстепенни постройки в двора, на отделни собственици , тъй като чрез продажбата по НА Nо 27/1993 година сградата е в режим на етажна собственост, и ответниците – са собственици на разпоредния от тях жилищен етаж . Прието е , че след като е налице етажна собственост, дали всяко от жилищата отговаря на СПН за самостоятелно жилище е ирелевантен за спора.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК.
Релевираните въпроси по начина на тяхното формулиране и съдържание не могат да бъдат квалифицирани като такива по чл. 280 ал.1 ГПК.
С разясненията на ТР 1 / 2009 година на ОСГКТК се прие , че по см. на чл. 280 ал.1 ГПК материално-правния или процесуално- правен въпрос следва да е включен в предмета на спора , да е от значение за изхода по конкретното дело и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. От формулирани от защитата на касатора въпроси, посочени по-горе в изложението, не може да се приеме , че са налице точно и конкретно формулирани въпроси в смисъла на разгледани като част от предмета на спора по иска по чл. 33 ал.2 ЗС.
Допуснатите нарушение на съдопроизводствените правила по преценка на доказателствата по принцип, са уредени от законодателя като основание за отмяна на едно допуснато до касационно разглеждане решение , но не могат едновременно с това да обусловят и допустимостта на обжалването. Доколкото посочения въпрос е материално-правен и касае проблемът с поделяемостта на сградата , чието втори етаж е разпореден по НА Nо 187 /2004 година , то този въпрос не е елемент от премета на спора по иск по чл. 33 ал.2 ЗС. Въпросът за поделяемостта на двата етажа на сградата в самостоятелни жилищни обекти , може да бъде относим по спор за валидността на сделката от 1993 година и учредяване на етажната собственост, но не и по спора по чл. 33 ал.2 ЗС, Спорът по чл. 33 ал.2 ЗС предполага валидна разпоредителна сделка, в която ищците – желаят да встъпят като купувачи. Ако би била налице неподеляемост на сградата и съсобственост, то би ли била валидна процесната покупко-продажба и допустим ли е иск по чл. 33 ал.2 ЗС по отношение на недействителна сделка. В тази смисъл и посочената съдебна практика се явява неотносима към поставения процесуално и материално правен проблем.
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , с цел налагане на нова такава , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Само по себе си позоваването на основание за допустимост в рамките на приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както е в настоящия случай, дори и ако въпросите бяха коректно формулирани, не може да обоснове позитивно решение на касационни съд в рамките на произнасянето по чл. 288 ГПК.
Приемайки, не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване на релевираното основание по чл. 280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК, и на основание чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 156/ 15.01. 2010 година, заявена от Л. К. А. и Й. Х. А. чрез адв. М. Б. – АК Благоевград срещу въззивно Решение Nо 433 от 30.11.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 225/2006 година на Благоевградския окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: