O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
София, 13.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 238 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 42491/17.12.2009 година на З. Н. С. и Г. Н. А., двамата от гр. В. подадена чрез адв. – Р. П. АК- Варна срещу въззивно Решение Nо 1471 от 20.11.2009 год. по гр.възз.д. Nо 1055/2009 година на Варненския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е необосновани и неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила , основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК се обосновава с тезата , че същественият процесуално-правен въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност е от значение за точното прилагане на закона
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по касация В. и К. И. ..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данни за данъчна оценка на имотите от 1008.38 лева.
С обжалваното въззивно решение, окръжният съд по реда на чл. 196 и сл. ГПК/ отм./, е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърлените искове на жалбоподателите срещу В. и К. И. по чл. 108 ЗС за предаване владението на реална част с площ от 266.29 кв.м. от ПИ Nо 93 по плана на нововбразуваните имоти/ ПНИ/ на с.о.”Р”, землището на гр. В. кв. Галата , при посочените съседи, придобита по силата на реституция с Решение Nо 574 от 07.12.1998 година на ПК-Варна, като наследници на Н. А. на земедеслки имот от 11.786 дка.
За да отхвърли заявените ревандикационните искове за реална част от ПИ Nо 93 , решаващият съд е приел,в рамките на релевираното искане за проверка по пътя на косвен контрол за законосъобразност на Решението на ПК като административния акт , с който е приключила реституционната процедура, че 1./ Решение Nо 574 от 07. 12. 1998 година на ПК-Варна , издадено на основание чл. 14 ал.6 ЗСПЗЗ , за нищожно поради липсата на предпоставки да за поправка на явна фактическа грешка, а поправеното Решение на ПК от 1993 година за неправилно, тъй като по делото не е установено наследодателят на ответниците да е бил собственик на възстановения земеделски имот.
Поддържаното с изложението основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице , тъй като въпросът за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, безспорно е от значение за точното прилагане на закона, но за да е бъде основание за допустимост на касационното обжалване , новото произнасяне следва да е насочено и към развитие на правото по смисъла, разяснен с т.4 на ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС.
Доколкото има е налице необсъждане на доказателства от страна на решаващия съд, то практиката еднозначно приема , че се касае до допуснат съществен порок на процесуалните правила и този порок е основания за отмяна на обжалваното решение. Пороците по см. на чл. 283 т.1 ГПК не могат да бъде едновременно с това и основание за допустимост на самото обжалване, доколкото неговото установяване изисква разглеждане на обжалвания акт по същество .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 42491/17.12.2009 година на З. Н. С. и Г. Н. А., двамата от гр. В. подадена чрез адв. – Р. П. АК- Варна срещу въззивно Решение Nо 1471 от 20.11.2009 год. по гр.възз.д. Nо 1055/2009 година на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :