O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 11.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1326 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2419/13.07.2009 година заявена от Т. П. И. от гр. Д. чрез адв. О срещу Решение Nо 372/11.06.2009 година по гр. в.. д. Nо 286/2009 година на Добричкия окръжен съд .
С посоченото решение , окръжният съд е потвърдил РешениеNо 88 от 09.03.2009 година по гр.д. Nо 1730/2008 година на Добричкия районен съд по отхвърления иск , заявен срещу С. Н. С. на основание чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост на таванско помещение с площ от 14.60 кв.м., самостоятелен обект с индентификатор Nо72 024.624.836.1, придобито на основание договор за дарение от 13.02.2002 година с НА Nо 188/2002 година и предаване владението на този недвижим имот.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК, по причина , че съдът не е обсъдил възражението за допуснати нарушения на процесуалните правила по преценка на доказателствата по делото от първата инстанция и не е нарушил принципа на служебното начало по чл. 7 ал.1 ГПК за съдействие на страните за изясняване на спора от фактическа страна, отхвърлил е относими и допустими доказателства, за неправилно приложение на материалния закон поради незачитане вещно-правния ефект на дарението.
С изложение по см. на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с довод, че посочените с касационната жалба нарушения на процесуалните правила са разрешение с посоченото въззивно решение в противоречие с практиката по ПП 6-68 по въпросите за задължението на съда за изясняване на действителните отношения на страните в гражданския процес „ и Решение Nо 232-54 I , Решение 311-1966 I / непредставени с изложението/.
Допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с тезата , че по въпроса за приложимостта на принципа на служебното начало регламентиран с чл. 7 ал.1 ГПК и неговото съдържание при действието на новия ГПК , следва касационния съд да се произнесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация С. Н. С. , с който се поддържа , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване , тъй като посочената задължителна съдебна практика е неотносима към спорните въпроси.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данните за данъчната оценка на имота, както и от гл.т. спазване на срока по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение по отхвърления ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че не може да зачете вещно-правния ефект на извършеното е полза на ищеца Т. И. дарение по НА Nо 188/2002 година на :”4/6 идеални части от собствения и недвижим имот, описан по НА Nо 156/1963 година , в т.ч. на ТАВАН Nо 2 с площ от 14.60 кв.м., след като по силата на извършеното строителство на основание учреденото право на надстрояване, прехвърленото таванско помещение Nо 2 като прилежащ обект към жилищния етаж , по посочената площ и граници не съществува.
Настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване не е допустимо , тъй като не са налице основанията за това по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК .
Посоченият процесуално правен въпрос за допуснатите от въззивния съд нарушения на процесуалните правила и за нарушение на служебното начало не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване , след като е формулиран абстрактно и общо,без да съдържа конкретен проблем , разрешен различно с въззивното решение и цитираната съдебна практика. Процесуалните правила, който следва да съблюдава съда в рамките на разглеждане на конкретно дело касаят различни етапи от развитието на процеса, поради което общата формулировка не може да бъде квалифицирана като конкретно посочен въпрос , обусловил изхода на делото по начин , от който касаторът не е удовлетворен. Въпросът дали при извършване на съдопроизводствените действия при разглеждане на делото са допуснати нарушения на процесуалните правила, е въпрос свързан винаги / както сочи и цитираната практика / с незаконосъобразността на обжалваното решение , т.е. доколкото могат да бъдат установени допуснати нарушения , това съставлява основание за отмяна на обжалвания съдебен акт по см. на чл. 281 т.3 ГПК и може да се установи от касационни съд само при допуснато обжалване. Ето защо формулиран по този начин процесуално-правният въпрос , не може да обуслови и допустимостта на обжалването. Цитираната съдебна практика обобщава последиците за обжалваното решение при констатирани нарушения , касаещи неизпълнение на задълженията на съда при действие на служебното начало по отменените чл. 4 , чл. 109 и др. ГПК / отм./ на задължението по изясняване на спора от фактическа страна и оказване съдействие на страните за това.
Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като по повдигнатия въпрос за приложимостта на принципа на служебното начало регламентиран с чл. 7 ал.1 ГПК и неговото съдържание при действието на новия ГПК , касационният съд не може да се произнесе по принцип, без да има конкретно посочено неспазване на процесуално правило или несъобразено със процесуалните правила поведения на решаващия съд. Дали или не едно процесуално обективирано в рамките на процеса действие от страна на съда може да бъде квалифицирано като нарушение на посочения принцип и това да налага произнасяне на касационния съд, с което да послужи за точното прилагане на закона и за развитие на правото, може да бъде основание за допустимост, само ако е конкретно формулирано и именно това процесуално поведение на съда е обусловило неблагоприятния за касатора правен резултата по въззивното решение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 2419/ 13.07.2009 година заявена от Т. П. И. от гр. Д. чрез адв. О срещу Решение Nо 372/11.06.2009 година по гр. в.. д. Nо 286/2009 година на Добричкия окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: