O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 11.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1465/2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
-Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 22219/05.10.2009 година, заявена от Х. Н. Д., Х. М. П., В. Г. К. и Г. Д. Г., всички от гр. П. чрез адв. Н срещу въззивно Решение Nо 1380 от 17.07.2009 година, по гр.възз.д. Nо 768/2009 година на Пловдивския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати груби нарушения на процесуалните правила и противоречие със закона, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поддържа се , че постановените две решения от въззивния съд при двете разглеждания на делото от тази инстанция, при едни и същи факти, са коренно противоположни, доказателствата по делото се интерпретират едностранно, а изводът , че е налице съсобственост , поради което и не може да има спор за граница между двата новообразувани ПИ 534 и 535, не почиват на закона и доказателствата по делото.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК,допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поддържайки, че по материално правния въпрос за установяване на грешка при определяне имотната граница между два съседни имота, на основание чл. 53 ал.2 ЗКИР, когато за тях има определен общ парцел въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата , като се сочат Решение Nо 1248/1992 година по гр.д. Nо 947/1992 година на ВС –IV отд. и Решение Nо 461 от 09.04.1992 г. ВС-IV отд.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- П. Н. Н., чрез адв. В. В. АК Пловдив с който се оспорват доводите за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с възражението, че липсва конкретно формулран материално-правен въпрос
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и с оглед на дадените разяснения с ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес при характера на производството по ЗКИР.
С посоченото решение е оставено в сила Решение Nо 55 от 09. 06. 2006 година по гр.д.Nо 2875/2005 година на Пловдивския районен съд по отхвърления им иск, квалифициран като такъв по чл. 56 ал.2 от ЗКИР, с който иск Х. Д. , Х. П. , В. К. и Г. Г. , като собственици на ПИ Nо 534 са поискали да се признае по отношение на П. Н. Н., като собственик на ПИ Nо 535, че те са собственици на спорни 26 кв.м. като част от притежаваните 225 кв.м. , погрешно заснети при заснемане на кадастралната основа на двата имота през 2000 година като част от ПИ Nо 535, който е с площ от 60 кв.м. по южната граница на имот ПИ Nо 535
За да отхвърли иска , решаващият съд е приел, че не може да се разгледа по същество, на основание чл. 53 ал.2 ЗКИР иск за определяне на грешно заснетата граница между ПИ Nо 534 и ПИ Nо 535, тъй като е налице съсобственост, възникнала по силата на регулацията и включването на двата имота с пл. NNо 535 и 534 в общ парцел ****span>VIII-534,535, като двама от ищците се легитимират като съсобственици и в двата ИП. Проследявайки, по представените документи за собственост, притежаваните кв.м. от общия парцел ****а страните по спора , съдът е приел, че при образуването на съсобствения по силата на дворищната регулация парцел **** съответно страните са притежавали в общата площ от 285 кв.м. – съответно 199 кв.м. за имот пл. Nо 534 заедно с построената в северната част на парцела двуетажна паянтова жилищна сграда с площ от 26 кв.м. и 86 кв.м. за имот пл. Nо 535, като спорът за принадлежността на процесните 26 кв.м. е безпредметен.
При данните по делото и като съобрази разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС , настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случай не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК / след като се касае до противоречие с решения на ВС, които нямат характера на задължителна съдебна парвктика- т.2 от ТР 1/2009 г. на ВКС ОСГКТК.
С т.1 на посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС е приема , че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение. В изложението на касаторите Х. Н. Д., Х. М. П., В. Г. К. и Г. Д. Г. конкретно формулиран въпрос няма, но може да се направи извод, че се касае до въпрос за установяване на грешка при определяне имотната граница между два съседни имота с предявен иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР. Така формулираният въпрос не може да се приеме , че е разрешен с противоречие с цитираните две решения на ВС . При преценка на релевирания довод е видно, че с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по хипотеза различна от см. на спора по чл. 53 ал.2 ЗКИР, поради установената липса на имотни граници по предходен план, с които да се съобразят новите регулационни граници между двата съседни имота, Хипотезите и съответните правни разрешения, дадени от съдилищата с цитираните Решение Nо 1248/1992 година по гр.д. Nо 947/1992 година на ВС –IV отд. , касаещо грешно нанасяне на парцелни граници поради неприложена предходна регулация със заплащане на обезщетения/ и Решение Nо 274/2003 г. по гр.д. Nо 185/2002 година на ВКС-IV отд. , също касаещо хипотеза на придаваеми части по предходен регулационен план между съседните имоти, според настоящият състав ВКС , са неотносми към фактите по настоящото дело, поради което и не е налице противоречиво разрешение на един и същ правен въпрос, като основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. С изложението по чл. 284 ал.3 ГПК по същество се поддържа довод , че се касае до разгледан незаявен иск респ. недопустим, която възражение може да се цени, според разпоредбите на ГПК, само доколкото е допуснато касационното обжалване в рамките на приложното поле на чл. 281 т.2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 22219/05.10.2009 година, заявена от Х. Н. Д., Х. М. П., В. Г. К. и Г. Д. Г., всички от гр. П. чрез адв. Н срещу въззивно Решение Nо 1380 от 17.07.2009 година, по гр.възз.д. Nо 768/2009 година на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :