O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 01.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1182 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 18318/14.08.2009 година, подадена от Р. С. С. и Д. Х. К., и двете от гр. П. чрез адв. З срещу въззивно Решение Nо 1271 от 07.07.2009 год., постановено по гр. в.. д.Nо 3449/2008 година на Пловдивския окръжен съд .
С посоченото решение, окръжният съд , в правомощията на въззивна инстанция по реда на § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК е отменил Решение Nо 24 от 27.01.2006 година, постановено по гр.д. Nо 2440/2005 година на Пловдивския районен съд , В ЧАСТТА с която е била отхвърлена претенцията за допускане съдебна делба между Н. С. С. и Р. С. С. на апартамент Nо 35 в гр. П. на 4 етаж в построената на ул.”Б” 37 жилищна сграда- блок 12 а , с площ от 51. 42 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение Nо 16 и съответните припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и е постановено ново решение, с което е допусната съдебна делбата на посочените недвижим имот , между същите лица –при равни права.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушение по приложение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК, тъй като неправилно е тълкуван текста на саморъчно завещание в полза на Д. К. и неправилно е прието, че има вменено задължение за гледане и издръжка и по отношение на нея, както и не е отчетен факта , че в случая се касае до два самостоятелни завета- в полза на две различни лица и ако към едното има вменено задължение , което опорочава волята , то това не може да се отрази на валидността на другия завет.
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава с тезата , че по въпроса за недействителността на завещателните разпореждания по чл. 42 б.”в” ЗН, когато в едно саморъчно завещание има два самостоятелни завета ,и само по отношение на единия бенефициер за вменени насрещни задължение, води ли това до недействителност и на втория завет, е налице разрешението на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС., може ли да се приеме , че е недействително саморъчното завещание – завет на основание чл. 42 б.”б” ЗН след като по отношение на заветника няма обременяване с насрещни тежести, решението на въззивния съд е в противоречие с Решение Nо 1194 от 30.07.1984 година на ВС – I г.о.; Решение Nо 593 от 02.10.1987 година по гр.д. Nо 367/87 г. на ВС- I отд.; Решение Nо 116 от 12.02.1993 година по гр.д. Nо 755/1992 година на ВС- I отд.; Решение Nо 156 от 15.03.1995 година по гр.д. Nо 916/1994 година на ВС – I отд.; Решение Nо 301 от 09.05.1995 година по гр.д.Nо 23/1995 година ВС –I отд.; Решение Nо 438 от 19.05.1999 година по гр.д. Nо 110/1999 година ВКС- I отд.; Решение Nо 619 от 21.10.2002 година по гр.д. Nо 185/2002 година на ВКС- I отд.; Решение Nо 860 от 2.10.2008 година по гр.д. Nо 3049/2007 година на ВКС-I отд.; Решение Nо 373 от 17.10.2008 година по гр.д. Nо 2272/2007 година на ВКС-I отд. и Определения по чл. 288 ГПК Nо 200 и Nо 205 на ВКС .
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е постъпило възражение от ответника по касация Н. С. , чрез адв. Н. А. АК Пловдив , с което се поддържа възражение , че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , а посочената практика е именно в смисъла , в който е постановено и решението на въззивния съд.
Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за допустимост на касационното обжалване , намира :
Касационната жалба на Р. С. и Д. К. е процесуално допустима от гл.т. на спазване на срока по чл. 283 ГПК и обжалваем интерес, преценен с оглед характера на спора и обема на защитаваното право на собственост.
Не е налице релевираните основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Релевираният материално правен въпрос за недействителността на завещателни разпореждания на основание чл. 42 б.”в” ЗН, когато в едно саморъчно завещание има два самостоятелни завета в полза на две различни лица ,и само по отношение на единия бенефициер са вменени насрещни задължение,но е призната недействителност и на завета на другия бенефициер , не може да се приеме , че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС доколкото е прието , че е недействителен и завета спрямо заветника, по отношение на който няма обременяване с насрещни тежести.
Поставеният въпрос, имащ преюдициално значение към спора за наличие на съсобственост по наследство между страните по делото, при наличие на оставени от наследодателя разпореждания за след неговата смърт- два завета, в полза на наследника по закон/ в случая дъщерята Р. / и на лице . извън кръга на пряко призованите към наследяване /в случая на внучката Д. / от гл.т. на тяхната недействителност на основание чл. 42 б.”в” ГПК, е хипотеза многократно поставяна на вниманието на съдилищата. По проблема е налице практика на съдилищата, която еднозначно приема , че ако завещателният акт/ без значение дали се касае до универсално или частно завещателно разпореждане / съдържа волята на завещателя да се получава до момента на смъртта му или след смъртта му, но от друго лице до неговата смърт, насрещно имуществено благо, то в тези хипотези е налице недействителност по см. на чл. 42 б.”в” ЗН , защото липсва елемента на безвъзмездност , не се касае до един възнаградителен акт, а до вменяване на насрещно задължение. Саморъчното завещание ,като безвъзмезден акт , не предполага изискване за престиране на имуществена облага в полза на завещателя за в бъдеще до момента на смъртта му.
Посочените решения не сочат на разрешение ,в противоречив смисъл на постановеното от въззивния съд , след като с Решение Nо 1194 от 30.07.1984 година на ВС – I г.о. е прието, че завещание, съдържащо завещателни разпореждания , с който се вменява задължение за осигуряване издръжка на завещателя от страна на лицето , в чиято полза е направено или от трети лица, не поражда правни последици, защото противоречи на безвъзмездния характер на завещанието/ т.е. хипотеза напълно идентична с делото/. С Решение Nо 593 от 02.10.1987 година по гр.д. Nо 367/87 г. на ВС- I отд. също се приема , че завещанието е нищожно, когато е направено при условие за гледане и даване на издръжка предвид на безвъзмездността на завещателния акт. С Решение Nо 116 от 12.02.1993 година по гр.д. Nо 755/1992 година на ВС- I отд. приема аналогично, че е нищожно завещание , с което се назначава за наследник лице срещу задължение за издръжка до смъртта на завещателя след съставяне на завещанието. С Решение Nо 156 от 15.03.1995 година по гр.д. Nо 916/1994 година на ВС – I отд. също се приема , че саморъчното завещание , което съдържа разпореждания , с който се вменява задължение за осигуряване на гледане и издръжка за завещателя от страна на лицето в чиято полза е завещанието ИЛИ ОТ ТРЕТО ЛИЦЕ , е нищожно след като завещателят има очакването на материална – възмездна престация. С Решение Nо 301 от 09.05.1995 година по гр.д.Nо 23/1995 година ВС –I отд. се приема , че завещанието може да се тълкува от съда въз основа на съдържащите се в него клаузи, което разрешение не може да се приеме , че е в разрез с постановеното решение на въззивния съд.
С Решение Nо 438 от 19.05.1999 година по гр.д. Nо 110/1999 година ВКС- I е прието, че завещанието е нищожно, когато волята на завещателя е мотивирана от желанието да бъде гледан и издържан до края на живота си от лицето, на което завещава, а с Решение Nо 619 от 21.10.2002 година по гр.д. Nо 185/2002 година на ВКС- I отд. се приема , че разпореждането , с което завещателят вменява в задължение на заветника да се грижи за него до смъртта му, е условие което прави изцяло завещанието нищожно,то противоречи на същността на завещанието като безвъзмезден акт. С Решение Nо 860 от 2.10.2008 година по гр.д. Nо 3049/2007 година на ВКС-I отд. отново седът приема , че завещанието е нищожно на основание чл. 42 б.”в” ЗН, когато е обусловено от насрещно задължение от страна на лицата , в чиято полза е направено , а с Решение Nо 373 от 17.10.2008 година по гр.д. Nо 2272/2007 година на ВКС-I отд. се приема , че когато мотивът за извършване на завещателното разпореждане, изразен категорично под формата на условие по см. на чл. 17 ал.1 ЗН, не е да се надари лицето-бенефициер, а да му се вмени едно задължение за бъдещи грижи и издръжка, то това завещание е недействителен по см. на чл. 42 б.”в” ЗН. Изложеното основно съдържание на цитираната практика по никакъв начин не може да обоснове тезата за наличие на противоречие, обуславящо допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Цитираните Определения по чл. 288 ГПК не са от категорията на решенията , с който се разрешава със силата на присъдено нещо конкретен гражданско правен спор, поради което и същите не са източник на съдебна практика по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 18318/14.08.2009 година, подадена от Р. С. С. и Д. Х. К., и двете от гр. П. чрез адв. З срещу въззивно Решение Nо 1271 от 07.07.2009 год., постановено по гр. в.. д.Nо 3449/2008 година на Пловдивския окръжен съд по допускане на съдебна делба на апартамент в гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: