O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 31.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1225 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 07784/06.08.2009 година , заявена от Н. Г. К. и Й. Г. К. , и двамата от гр. В. подадена чрез процесуалния им представител адв. Д срещу въззивно Решение Nо 1179 от 22.06.2009 година по гр. в.. д. Nо 86/2009 год. на Пловдивския окръжен съд по допускане на делбата на земеделски земи.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поддържа се , че са нарушение процесуалните правила поради неизпълнение на указанията на ВКС, дадени с отменително решение, неправилно прилагане на закона при определяне пълния обем права на наследодателя по отношение на предмета на делбата- възстановените земеделски земи.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК се обосновава с доводите , че с обжалваното решение , въззивният съд се е произнесъл по въпроса за задължителното спазване на указанията на ВКС в противоречие с практиката на ВКС , като се представя Решение Nо 644 от 13.12.2007 година по гр.д. Nо 321/ 2007 година на ВКС- ТК, I отд./ указанията на ВКС по тълкуване и прилагане на закона/ материалния закон/ са задължителни за състава на въззивния съд , на който е върнато делото за ново разглеждане. Касае указания по приложение на материален закон , а не за извършване на процесуални действия за изясняване на факти, значими за спора.. В случая става дума не за правен въпрос , а за указания за процесуално поведение на съда при новото разглеждане на същото делото , които указания според страната- касатор не са изпълнение, т.е. релевира се конкретно процесуално нарушение , която не може едновременно да бъде основание за допустимост на обжалването и порок, обуславящ незаконосъобразността му.
Поддържа се и довод за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК предвид липсата на практика по въпросите за приложимостта на чл. 14 ал.7 и 7а от ЗСПЗЗ и чл. 14 ал.8 от ЗСПЗЗ. Съдебната практика , каквато съществува- Решение 256 от 08.05.1995 година по гр.д. Nо 183/1995 година на ВКС –I отд,. и Решение Nо 96 от 31.03.1994 година по ад.д. Nо 4876/1993 година на III отд. на ВС и ТР Nо 1/1997 година на ОСГК, приема , че решенията по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27 ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие и като такива могат да бъдат оспорвани по съдебен ред на основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и то при висящо или бъдещо съдебно производство по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ.в конкретния случай по спора кое от решенията на ПК следва да бъде зачетено, предполага проведен спор по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, което не е допустимо в делбеното производство. Без такъв спор, ПК е издала две решения , като във второто е посочила различни субекти, без да спази процедурата за това , без да отмени предходното- което противоречи на практиката на ВАС- ТР 4/2005 година на ВАС. По посочения въпрос има постановена противоречива практика, илюстрирана от касаторите с Решение по гр.д. Nо 187/2008 година на Девненския районен съд , Решение по гр.д. Nо 2161/2007 година на Варненския районен съд Решение Nо 50/ 27.05.2007 година по гр.д. Nо 20/2008 година , Решение Nо 69 от 25. 02.2004 година по гр.д. Nо 515/2003 година на ВКС- I отд.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор ответника по касация Г. С. Г. и М. Д. Г., чрез адв. И, с който се оспорват основанията за допустимост на касационното обжалване,като се поддържа , че указанията с отменителното решение на ВКС са изпълнени, а приложението на чл. 14 ал.7 и 7а ЗСПЗЗ, нито чл. 14 ал.8 от ЗСПЗЗ са били предмет на спора по делото, поради което не може такъв въпрос да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв.
С посоченото решение , е отменено Решение Nо 7 от 28.02.2007 година по гр.д. Nо 896/2006 година на Асеновградския РС , в частта по отхвърления иск за делба на земеделски земи и е постановено ново, с което е допусната съдебна делба на ПИ No 06029.12.3 с площ от 6.498 дка, намиращ се в землището на с. Б. и на ПИ Nо 06029.12.11 с площ от 11.799 дка , в същото землище , между Г. С. Г., Р. С. Д., И. Г. Г., Н. Г. К., Й. Г. К. и С. К. П. ,при посочените права .
За да приеме , че е налице съсобственост и допусне делбата на посочените два земеделски имота, решаващият съд е зачел издаденото Решение на ПК от 1998 година, с което същите са възстановени на общия наследодател К, след надлежно проведеното производство по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , с решението по което дело е признато, че не Г. К. Г. , а неговият баща К е бил собственик на процесните два имота.
При данните по делото и като съобрази разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС , настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случай не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 или т.3 ГПК .
С т.1 на посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС е приема , че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение.
С изложението на касаторите Н. Г. К. и Й. Г. К. , правеният въпрос от значение за делото е този за задължителното спазване на указанията на ВКС в противоречие с практиката на ВКС , като се представя Решение Nо 644 от 13.12.2007 година по гр.д. Nо 321/ 2007 година на ВКС- ТК, I отд.
Като съобрази , че данните по цитираното решение,настоящият състав констатира , че указанията на ВКС касаят задължително тълкуване и прилагане на материален, а с обжалваното решение се сочи несъобразяване с указания на ВКС , касаещи отстраняване при новото разглеждане на делото на процесуален пропуск поради несъбиране на доказателства. Настоящият състав намира , че цитираното решение не може да се приеме за такова , установяващо съдебна практика, която не е спазена с обжалваното решение. При постановено отменително решение на ВКС задължителни за състава на въззивния съд , на който е върнато делото за ново разглеждане, са указанията по приложението на конкретна правна норма. Касае указания по приложение на материален закон , а не за извършване на процесуални действия за изясняване на факти, значими за спора. В случая става дума не за правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, а за указания за процесуално поведение на съда при новото разглеждане на същото делото, които указания според страната- касатор не са изпълнени. С доводите си по същество се релевира конкретно нарушение на процесуални правила, което не може едновременно да бъде основание за допустимост на обжалването и порок, обуславящ незаконосъобразността му.
Поддържа се и довод за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК предвид липсата на практика по въпросите за приложимостта на чл. 14 ал.7 и 7а от ЗСПЗЗ и чл. 14 ал.8 от ЗСПЗЗ и или противоречиво разрешеване на проблема за зачитане на ново решение на ПК, без да е отменено предходно издадено.
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване следва един и същ правен проблем да намира различно разрешение в практиката на съдилищата. С цитираното Решение 256 от 08.05.1995 година по гр.д. Nо 183/1995 година на ВКС –I отд,. и Решение Nо 96 от 31.03.1994 година по адм.д. Nо 4876/1993 година на III отд. на ВС и ТР Nо 1/1997 година на ОСГК, приема , че решенията по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27 ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие и като такива могат да бъдат оспорвани по съдебен ред на основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и то при висящо или бъдещо съдебно производство по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ.в конкретния случай по спора кое от решенията на ПК следва да бъде зачетено, предполага проведен спор по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, което не е допустимо в делбеното производство. Данните по делото сочат , че в конкретната хипотеза е зачетено действието на Решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и издаденото въз основа на него ново решение на ПК, поради което липсва основание да се приеме , че има противоречиво разрешаване на един и същ правен проблем.
Не може да се приеме , че е налице и необходимост от обобщаване на съществуваща съдебна практика за преодоляване на противоречия, след като по делото не е имало спор защо ПК е издала две решения , като във второто е посочила различни субекти при безспорно установения факт на проведено исково производство по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Данни за релевирано доводи за неспазена процедурата за издаване на второто решение , с което собствеността на конкретни земеделски имоти се възстановяват на общия наследодател, след като вече са възстановени на неговия син , без да отмени предходното по делото липсват .
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , с цел налагане на нова такава , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Само по себе си позоваването на основание за допустимост в рамките на приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, и посочването на съдебни решения на различни по степен съдилища, без заверка , че са влезли в сила, някой напълно неотносими към поставения въпрос, като ТР 4/2005 година на ВАС, Решение по гр.д. Nо 187/2008 година на Девненския районен съд по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ, Решение по гр.д. Nо 2161/2007 година на Варненския районен съд, също по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ и Решение Nо 69 от 25. 02.2004 година по гр.д. Nо 515/2003 година на ВКС- I отд. за недопустимост на косвен съдебен контрол за законосъобразност на решенията на ПК е делбения процес, не може да обоснове позитивно решение на касационни съд в рамките на произнасянето по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 07784/ 06.08.2009 година , заявена от Н. Г. К. и Й. Г. К. , и двамата от гр. В. подадена чрез процесуалния им представител адв. Д срещу въззивно Решение Nо 1179 от 22.06.2009 година по гр. в.. д. Nо 86/2009 год. на Пловдивския окръжен съд по допускане на делбата на земеделски земи.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :