Определение №277 от по гр. дело №1411/1411 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 277
София, 18.03.2009  година
 
                            В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А
 
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно  заседание на петнадесети март  две хиляди и десета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
          ЧЛЕНОВЕ:  СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
          ВЕЛИСЛАВ  ПАВКОВ
 
 
при  участието на секретар 
изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА
гр.дело № 1411 /2009  година,  и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
 
Образувано по касационната жалба вх. Nо 6885/19. 05. 2009 година, заявена от Г. М. Г. , действащ като Е. „ ГМ-ТРЪМБЕШКИ – Г. ГЕОРГИЕВ” гр. Н., чрез адв. Ал. Б. – АК Бургас срещу въззивно Решение Nо III-50 от 08.04.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 145/2005 година на Бургаския окръжен съд .
С касационната жалба Г. Г. поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК именно поради неточното приложение на чл. 15 ал.3 ЗУТ и превратните изводи на въззивния съд по въпросите кога точно е влязла в сила тази заповед за частично изменение на ПУП и за възможността да е налице съсобственост към момента на сключване на договора.
По делото не е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, като релевираните материално-правни въпрос са тези за : Допустимо ли е само един от съсобствениците , притежаващ идеални части да сключи предварителен договор по силата на чл. 15 ал.3 ЗУТ, по силата на който да се придадат по регулация идеални части към този имот и само той ли има право да сключи окончателен договор със собственика на имота по придаваемите по регулация част ? Допустимо ли е в тази хипотеза предявяване на иск при условията на чл. 33 ал.2 ЗС от съсобственика на недвижимия имот, неучаствал в сключването на предварителния договор по чл. 15 ал.3 ЗУТ ?, при хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като за от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото , без конкретни аргументи.
По делото не е подаден отговор в срока по чл.287 ГПК от ответниците по касация.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес , уточнен стойностно за 10 360 лв.
С посоченото решение, е отменено Решение Nо 325 от 14.12.2004 година по гр.д. Nо 436/2004 година на Несебърския районен съд по уважения иск по чл. 33 ал. 2 ЗС и е постановено ново, с което искът по чл. 33 ал.2 ЗС, заявен от ЕТ”Г” гр. Н. срещу „С”А. гр. Н. и „С”О. за признаване на правото да изкупи по реда на чл. 33 ал.2 ЗС , разпоредените 259/1173 кв.м. идеални части от УПИ II в кв. 8 по ПУП на ТК “С. б. ” по Договор за покупко-продажба между „ бряг”А„Боги бийч” О. , преименувано на „С”О. от 22. 04. 2004 година , обективирана в НА Nо 161/2004 година , e отхвърлен.
За да отхвърли иска като неоснователен , решаващият съд е приел, че една от изискващите се от закона кумулативни предпоставки – а именно приобретателят, който се иска за бъде заместен по договора за покупко-продажба , да е „трето лице” т.е. да е лице , което е външно на съсобствеността и да няма права в съсобствеността, не е налице , тъй като купувача- търговско дружество ”Б”ООД/ „С„ООД/ се легитимира като съсобственик на парцел ****лед влизане в сила на частично изменение на ПУП върху новообразуван УПИ –II в кв. 8 по плана на ТК С. бряг. Не е било спорно по делото, че от страна на Г. Г. не е имало съгласие за тази промяна , според изискванията на чл. 15 ал. 3 ЗУТ, но поради необжалване на заповедта на Кмета за частичното изменение и влизането му в сила е зачетен вещния ефект на регулацията.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК.
Релевираните въпроси по начина на тяхното формулиране и съдържание не могат да бъдат квалифицирани като такива по чл. 280 ал.1 ГПК.
С разясненията на ТР 1 / 2009 година на ОСГКТК се прие , че по см. на чл. 280 ал.1 ГПК материално-правния или процесуално- правен въпрос следва да е включен в предмета на спора , да е от значение за изхода по конкретното дело и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства . От двата формулирани от касатора въпроса, посочени по-горе в изложението, не може да се приеме , че са налице точно и конкретно формулирани въпроси в смисъла на разгледани като част от предмета на спора по иска по чл. 33 ал.2 ЗС. Разпоредбата на чл. 15 ал.3 ЗУТ е разгледана от съда от гл.т. на административна процедура, чиито завършващ администативен акт има гражданско правни последици , зачетени по делото. Въпросите кой може да сключи „предварителен договор” като съглашение за изменение на дворищната регулация и за „сключване на окончателен договор” , не са проблеми в рамката на предмета на спора.
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , с цел налагане на нова такава , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Само по себе си позоваването на основание за допустимост в рамките на приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както е в настоящия случай,дори и ако въпросите бяха коректно формулирани, не може да обоснове позитивно решение на касационни съд в рамките на произнасянето по чл. 288 ГПК.
Приемайки, не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване на релевираното основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, и на основание чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 6885/19.05.2009 год., заявена от Г. М. Г. , действащ като Е. „ ГМ-ТРЪМБЕШКИ – Г. ГЕОРГИЕВ” гр. Н., чрез адв. Ал. Б. – АК Бургас срещу въззивно Решение Nо III-50 от 08.04.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 145/2005 година на Бургаския окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top