O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София, 01.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 122/2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 16106/10.12.2009 година на О. с. на Т. гр. С., чрез адв. Г срещу въззивно Решение Nо 77 от 30.10.2009 година, постановено по гр.възз.д.Nо 490/2009 година на Старозагорския окръжен съд .
С посоченото решение , въззивният съд е оставил в сила Решение Nо 554 от 02.12.2008 година на Казанлъшкия районен съд, постановено по гр.д. Nо 802/2005 година по отхвърлените 1./ ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу И. С. Д. и В. С. Д. за признаване собственост на ОС на ТПК-гр. Стара З. и предаване владението на самостоятелен търговски обект- МАГАЗИН ”Е” , състоящ се от търговско помещение и санитарен възел с полезна площ от 45.42 кв.м.,намиращ се на първия етаж от четириетажната масивна производствена сграда и съответните идеални части от правото на строеж, построена в гр. Стара З. УПИ I-3496 , кв. 145 и 2./ отхвърления , заявен като инцидентен , установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ , че Окръжният с. на Т. гр. С. е правоприемник на преустановилия дейността си „О„ през 1970 година .
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което жалбоподателят ОС на Т. гр. С., чрез адв. Г. М. мотивира допустимостта на касационното обжалване на основание по см. на чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК, поддържайки , че съдът се е произнесъл по съществените въпроси по установителния иск за правоприемство и равандикационния иск за собственост , в противоречие с практиката на ВКС.
Така по въпроса „налице ли е правоприемство между одържавения през 1970 година О. с. на Т. гр. С. и ищеца ОС на Т. гр. С., възстановил дейността си през 1993 година, както и налице ли е такова възстановяване предвид нормативната уредба към този момент и последващите промени в Закона за кооперациите, в тази връзка има ли права на възстановен КС ищеца по отношение на имуществото на преустановилия дейността през 1971 година ОС на Т. гр. С. по см. на §1 от ЗК във вр. с § 27 от ПЗР на ЗК и по какъв начин и с какви доказателствени средства следва да бъде установен този факт, и следва ли това да стане с отделен установителен иск ? Цитират се решенията с които се приема , че ОС на Т. е правоприемник на одържавения през 1970 година ОС на Т. гр. С., какато и решения в обратния смисъл.
С изложението на касатора се поддържа , че относно заявения ревандикационен иск, решение на въззивния съд е в противоречие със задължителната практика на ВКС , т.е. налице е основания чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, позовавайки се на ПП ВС 8-80.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. по иска по чл. 108 ЗС , при данни за пазарната стойност на имота от 12 000 лв.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на съдилищата относно
Първият поставен въпрос, формулиран като „въпроса за правоприемство между одържавения през 1970 година О. с. на Т. гр. С. и ищеца ОС на Т. гр. С., възстановил дейността си през 1993 година „, е предмет на заявения установителен иск, а спорът по него може да се реши само и единствено с решение по същество. Соченото обстоятелство, че има постановени решения , от различни състави на окръжните съдилища , без да е формулиран точно противоречиво разрешения материално правен или процесуално правен проблем по тези дела, т.е. без да е посочен проблема , който има различно интерпретиране от гл.т. на приложение на закона , не може да се приеме за поставен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК. В тази насока са и разясненията на ТР 1/2009 ОСГКТК ВКС- не решението следва да е в противоречие , а основен/ точно и конкретно формулиран въпрос, обусловил изхода на спора по делото , следва да е в противоречие с практиката. Ако се приеме , че основният проблем по посочените решения касае „основанията за законовите предпоставки за възстановяване на прекратил дейността си през 70 години кооперативен съюз”, то исканата селекция не може да бъде извършена поради липсата на заверка по приложените съдебни актове, сочеща , че този проблем / въпрос/ се разрешава противоречиво със влезли в сила решение .
Не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като за да е налице хипотеза на чл. 292 ГПК, обуславяща произнасянето на ОСГК, следва да са налице две или повече разрешения на състави на ВКС, постановени по един и същ материално или процесуално правен проблем в производство по чл. 290 -293 ГПК.
По втория поставен въпрос, касаещ разрешението на съда по ревандикациония иск, в противоречие със задължителната практика на ВКС, обобщена в ПП ВС 8-80, настоящият състав на ВКС намира , че не е налице твърдяното основание.
Соченото Постановления на Пленума на ВС от 1980 година касае обобщаване на съдебната практика по въпросите за „гражданско-правната защита на социалистическата собственост, обезпечавана трайно и стабилно чрез разпоредбата на чл. 86 ЗС ….”. Доколкото може да се поддържа теза , че „ обжалваното решение е постановено в отделни свои аспекти в противоречие с тази практика” , без да е конкретизирано в каква насока е това противоречие и при пълната яснота по приложение на чл. 108 ЗС и чл. 86 ЗС, не може да се приеме тезата за разрешен материално правен или процесуален въпрос по конкретното дело, в противоречие с сочената задължителна съдебна практика.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 16106/10.12.2009 година , заявена от О. с. на Т. гр. С., чрез адв. Г срещу въззивно Решение Nо 77 от 30.10.2009 година, постановено по гр.възз.д.Nо 490/2009 година на Старозагорския окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: