O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 06.04.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1423/2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 21220/22.06.2009 година,заявена от Е. Г. Ш. , действаща като ЕТ„ СПЕЛ- Е. Ш. ” гр. В. чрез адв. И срещу въззивно Решение Nо 592 от 07.05.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 1393/2006 година на Варненския окръжен съд , В ЧАСТТА , с която е осъдена по иска И. Г. М. по чл. 108 ЗС.
и по касационната жалба вх. Nо 21528/23.06.2009 година, заявена от ЕТ”В” ,собственост и представлявано от В. К. Р. от гр. В. чрез адв. Б срещу въззивно Решение Nо 592 от 07.05.2009 година постановено по гр. в..д. Nо 1393/2006 година на Варненския окръжен съд , В ЧАСТТА , с която е осъдена по иска И. Г. М. по чл. 108 ЗС и е отхвърлено възражението и за подобрения за сумата 36 000 лв., съставляващи увеличената стойност на имота.
С посоченото решение, окръжният съд е отменил РешениеNо 248 от 22.02.2006 година по гр.д. Nо 282/2004 година на Варненския районен съд от отхвърлените обективно съединени искове за собственост на основание чл. 108 ЗС от И. Г. М. / починала в хода на делото и заместена по реда на чл. 120 ГПК /отм./от наследниците по закон – В. М. и Е. И. и е постановил ново, с което на основание ч;л. 108 ЗС : 1./ П. и Д. П. са осъдени да им предадат владението на собствен недвижим имот- търговски модул 20 с площ 12 кв.м., изграден в ПИ Nо 199 по плана на жк.”М” I ви микрорайон гр. В../ Й. К. Й. е осъден да им предаде владението на собствен недвижим имот- търговски модул 24 с площ 7.5 кв.м., изграден в ПИ Nо 199 по плана на жк.”М” I ви микрорайон гр. В., действащ под фирма „Н„ гр. Б. да им предаде владението на собствен недвижим имот- търговски модул 33 с площ 15 кв.м., изграден в ПИ Nо 199 по плана на жк.”М” I ви микрорайон гр. В., отхвърляйки заявения от Н. Я. насрещен иск по чл. 59 ЗЗД , частичен за сумата 1000 лв. от вземане общо в размер на 14 552 лв. , на основание неоснователно обогатяване в резултат на подобрения на чуждия имот; 5./ М. Д. Н. е осъдена да им предаде владението на собствен недвижим имот- търговски модул 28 с площ 7.5 кв.м., изграден в ПИ Nо 199 по плана на жк.”М” I ви микрорайон гр. В../ Е. Г. Ш. , в качеството и на ЕТ”С” гр. В.е осъдена да им предаде владението на собствен недвижим имот- търговски модул 22 с площ 15 кв.м., изграден в ПИ Nо 199 по плана на жк.”М” I ви микрорайон гр. В../ Н. Х. Л. , действащ като ЕТ”Н” от гр. В. е осъден да им предаде владението на собствен недвижим имот- търговски модул 19 с площ 10 кв.м., изграден в ПИ Nо 199 по плана на жк.”М” I ви микрорайон гр. В. и 8./ В. К. Р. , действаща като ЕТ”В” гр. В.е осъдена да им предаде владението на собствен недвижим имот- търговски модул 37 с площ 30 кв.м., изграден в ПИ Nо 199 по плана на жк.”М” I ви микрорайон гр. В., а възражението за заплащане на подобрения на имота от 36 000 лв., съставляващи увеличената стойност на имота, е отхвърлено.
С касационната жалба на касатора ЕТ”СПЕЛ—Е. Шиварова”- гр. В. се поддържа , че в обжалваната част посоченото въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Доводите за незаконосъобразност са насочени по проблема за доказване правото на собственост на ищците, претендиращи права по отношение на спорния имот по земеделската реституция, за доказването идентичността на претендирания с отчуждения имот , без при установени от експертизата само две граници на имота и възможността при тази индивидуализация да бъде уважен иск по чл. 108 ЗС.
С касационната жалба на касатора ЕТ” ВЕГА Р. Рапалова” гр. В. ” се поддържа , че в обжалваните части посоченото въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Доводите за незаконосъобразност са по отношение изводите на съда , че ищците са установили правото си на собственост върху земята, по отношение характера на терена , след като същата е застроена със сгради-общинска собственост, за неправилно неприсъдената увеличена стойност на имота и за неправилната преценка на доказателствата по делото.
С представеното по делото изложение, касаторът ЕТ”С”-В. поддържа основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК като счита , че материално- правните и процесуално-правните въпроси: за индивидуализацията на процесния имот по площ и местоположение, и най- вече по неговите съществуващи или възстановими реални граници с оглед на годността му като самостоятелен обект на правото на собственост и относно моментът към който следва да се определят и по кой план границите на реституирания имот, за допустимостта на иска по чл. 108 ЗС когато имотът не е индивидуализиран по граници, са разрешени с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС и се разрешават противоречиво от съдилищата , като се прилагат Решение по гр.д. Nо 2617/2002 година на IV отд. на ВКС, Решение Nо 55 по гр.д. Nо 5726/2009 година на II отд., Решение на Шуменския ОС по гр.д. 570/2006 година с препратки към ОпределениеNо 426/ 17.06.2005 година по ч.гр.д.Nо 323/2005 година на ВКС-IV отд. Предпоставките на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновават с тезата , че повдигнатите въпроси и тяхното изясняване по пътя на тълкуването на закона ,с оглед на неговото точно и еднакво прилагане , ще допринесат за развитие на правото.
С представеното по делото изложение, касаторът ЕТ”В” гр. В.поддържа основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК като счита , че въззивният съд се е произнесъл по съществен материално-правен и процесуално-правен въпроси, а именно за липсата на материално-правна легитимация на ищците, за липсата на земеделски характер на терена , върху който са изградени процесните търговски обекти, за недопустимостта на реституцията на земята по ЗСПЗЗ поради извършено застрояване на терена и статута на постройките, които са от значение за точното прилагане на закона за да се напарят законосъобразни изводи.
По делото е подаден отговор в срока по чл.287 ГПК от ответниците по касация В. М. и Е. И. , чрез адв. Й, с който се оспорва основателността на касационната жалба на ЕТ”В” гр. В..
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационните жалби са процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над. 1000 лв.
По допустимостта на касационната жалба , заявена от касатора Е. ”С” В.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия , след преценка на релевираните доводи в контекста на разясненията по ТР 1/2009 г. на ОСГКТК намира . че не е налице нито едно от основанията по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване .
Поставените материално- правните и процесуално-правните въпроси: за индивидуализацията на процесния имот по площ и местоположение, и най- вече по неговите съществуващи или възстановими реални граници с оглед на годността му като самостоятелен обект на правото на собственост; за моментът към който следва да се определят и по кой план границите на реституирания имот, за допустимостта на иска по чл. 108 ЗС когато имотът не е индивидуализиран по граници, не могат да бъдат квалифицирани като : 1./ основен въпрос обосновал изхода на спора , нито 2./ че с обжалваното решение е възприета правна теза, в противоречие с практиката на ВКС или такава , която се разрешава противоречиво от съдилищата и налага допустимостта на обжалването.
За да уважи обективно съединените ревандикационни искове по чл. 108 ЗС касаещи държани без основание от ответниците съответни търговски обекти , построени върху терен ,чиято собственост е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на ищците , въззивният съд е приел, че възстановената собственост по реда на ЗСПЗЗ, при спазване изискванията на чл. 11 от ППЗСПЗЗ и издадени скици и удостоверение от О. В. по чл. 13 ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ е точно индивидуализирана по местност, граници , териториални единици и площ и идентична с терена, върху който са изградени като временно строителство процесните търговски обекта. Исковете са уважени след като съдът е приел, че процедурата по възстановяване на собствеността е завършена и не са допуснати нарушения, които да препятстват настъпването на вещно-правния и ефект по отношение на терена, както и след като е прието, че праводателят/ продавач/ на процесните търговски обекти „СД ”Инженерингова м. къща”-Добрич не е бил собственик на разпоредените в полза на ответниците търговски обекти.
Приложената съдебна практика, сочи , се с Решение по гр.д. Nо 2617/2002 година на IV отд. на ВКС, се приема , че „всеки недвижим имот, независимо от съществуващите благоустройствени закони , за да съществува като самостоятелен обект на отделни права, следва да бъде индивидуализиран – т.е. очертан най-малко с три граници, а площта е белег на тази индивидуализация, но от кръга на съпътстващите, поради което имотът не може да бъде индивидуализиран само с неговата площ. С Решение Nо 55 по гр.д. Nо 5726/2009 година на ВКС- II отд., се приема , в производство по чл. 108 ЗС за равандикация на реална част от възстановен в стари реални граници земеделски имот , че възстановяване правото на собственост на земеделски имот във възстановими стари реални граници от съществено значение е установяване по категоричен начин принадлежността на правото на собственост към момента на заснемане на имота и нанасянето му в съответния кадастрален план в граници, установени по предвидения в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ ред- чл. 18б ал.2 ППЗСПЗЗ. По Решението на Шуменския ОС по гр.д. 570/2006 година с препратки към ОпределениеNо 426/ 17.06.2005 година по ч.гр.д.Nо 323/2005 година на ВКС-IV отд. е потвърдена тезата , че „недвижимите имоти се индивидуализират не само с местонахождение и квадратура , но преди всичко по граници”.
Съпоставката на посочените съдебни решение не обуславя извод за наличие на противоречиво разрешаване на посочените въпроси, както се поддържа от касатора ЕТ”С” гр. В. за индивидуализацията на ревандикирания недвижим имот , възстановена собственост по ЗСПЗЗ. Основният правен спор , обусловил изхода на делото е била не индивидуализацията на имота , а спорът за законността на постройките и възможността те да бъдат предмет на валидна разпоредителна сделка в полза на ответниците.
Не са налице и предпоставките на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване . тъй като повдигнатите въпроси са в достатъчна степен разгледани в съдебната практика, доколкото може да се поддържа теза за противоречиво разрешаване , това е резултат на различна фактическа обстановка, поради което не се налага тяхното изясняване по пътя на тълкуването на закона с оглед на неговото точно и еднакво прилагане , което би допринесло и за развитие на правото.
По касационната жалба , заявена от касатора ЕТ”В” гр. В..
Настоящият състав- след преценка на релевираните доводи в контекста на разясненията по ТР 1/2009 г. на ВКС- ОСГКТК намира . че не е налице нито едно от основания по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване .
Повдигнатите материално-правен и процесуално-правен въпроси- за липсата на материално-правна легитимация на ищците, за липсата на земеделски характер на терена , върху който са изградени процесните търговски обекти, за недопустимостта на реституцията на земята по ЗСПЗЗ поради извършено застрояване на терена и статута на постройките, безспорно са били от значение изхода на спора за точното прилагане на закона , но при тяхното разрешаване съдилищата са се водили от установената съдебна практика.
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , с цел налагане на нова такава , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Само по себе си позоваването на основание за допустимост в рамките на приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1,2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение ан гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по по касационната жалба вх. Nо 21220/22.06.2009 година,заявена от Е. Г. Ш. , действаща като ЕТ„ СПЕЛ- Е. Ш. ” гр. В. чрез адв. И срещу въззивно Решение Nо 592 от 07.05.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 1393/2006 година на Варненския окръжен съд , В ЧАСТТА , с която е осъдена по иска И. Г. М. по чл. 108 ЗС и по касационната жалба вх. Nо 21528/23.06.2009 година,заявена от ЕТ”В” ,собственост и представлявано от В. К. Р. от гр. В. чрез адв. Б срещу въззивно Решение Nо 592 от 07.05.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 1393/2006 година на Варненския окръжен съд , В ЧАСТТА , с която е осъдена по иска И. Г. М. по чл. 108 ЗС и е отхвърлено възражението и за подобрения за сумата 36 000 лв., съставляващи увеличената стойност на имота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: