O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 11.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1457/2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 13613/21.10.2009 година, заявена от Д. Г. Ч., Т. Г. С., М. Г. И., Е. П. Я., чрез адв. Г от АК – Бургас и З. П. Е., В. Г. Ч., И. В. Ч. и В. В. Ч. З. чрез адв. Г срещу въззивно Решение Nо II- 91 от 14.09.2009 година, по гр.възз.д. Nо 90/2009 година на Бургаския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати груби нарушения на процесуалните правила и противоречие със закона, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК, касаещи незачетеното възражение за невъзможността земеделска земя да се придобива по давност.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, с довода , че по материално правния въпрос приложимостта на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ спрямо изтеклата до 1997 година давност в полза на наследодателя на ищците за процесния недвижим имот въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата , като се сочат Решение Nо 204 от 7.05.2007 година по гр.д. Nо 3158/2005 година на ВКС –IV отд. и Решение Nо 2354/14.01.2005 година по гр.д.Nо2123/2003 год. на ВКС-IV отд., а доколкото съдът не би констатирал противоречие то се поддържа , че е налице необходимост от произнасяне за точното прилагане на закона- чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ само по отношение на възстановените земеделски земи или на всички земеделски земи , подлежащи на възстановяване според реституционните способи.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация- Д. Б. и султана Ж. , с който се оспорват доводите за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с възражението, че липсва конкретно формулиран материално-правен въпрос на който съдът да е обосновал решението си.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК с оглед на дадените разяснения с ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед данните за данъчната оценка на имота от 7 465 лв., обосноваваща обжалваем интерес над минимално определения такъв по чл. 280 ал.2 ГПК.
С. заявените по чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 537 ал.2 ГПК искове, Д. Б. и С. Ж. са твърдяли и са поискали да им се признае , че са собственици на следния недвижим имот – ПИ с трайно предназначение за ползване : ниско застрояване, с площ от 4 113 кв.м. , землището на с. В., м.”Г”, община Ц. с идентификатор Nо 10094.502.83 по КК на с. В. стар имот пл. Nо 91/, на основание покупка на имота с частен писмен договор от 1965 година от страна на наследодателя им Г. М. от наследодателя на ответниците Г владение на имота от този момент до сега необезпокоявано, добросъвестно и несмущавано, като през 1992 година са се снабдили и с констативен НА Nо 35/1992 година .
Ответниците , през 2006 година , също са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност на имота – а именно НА Nо 177/ 2006 година и 176/2006 година, легитимирайки се наследници на собственика на имота по НА Nо 124/1944 година/ за признаване право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание Закона за селско-стопанското настаняване на бежанците и пр. и Записка за вписване на нотариалния акт. Поддържали са възражение , с отговора по чл. 131 ал.1 ГПК, че описаният имот 10094.502.83 е ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, като такъв той е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и по силата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност не се зачита, от 1997 година тече нов давностен срок и към 1992 година имотът не е могъл да бъде придобит по давност по арг. и на чл. 29 ал.1 т.4 ЗСГ / отм./.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалба на наследниците на Г. Ч. , е потвърдил решението на първата инстанция по уважения иск положителен установителен иск за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК и обусловения иск по чл. 537 ал.2 ГПК за отмяна на констативни нотариални актове Nо 177 /2006 година и Nо 176/2006 година.
С посоченото решение,в производството по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдено Решение Nо 120 от 23.12.2008 година постановено по гр.д.Nо 174/2008 година на Районен съд- Царево по уважените искове на Д. Г. Б. и С. Г. Ж. по чл. 124 ал.1 ГПК , с които е прието за установено, че те са собственици на ПИ с идентификатор 10094.502.83 по КК на с. В., област Бургаска, м. ”Г” с площ от 4113 кв.м. , бивш имот Nо 91 по плана на Зоната за земеделско ползване, при посочените граници на имота.
Прието е , че ищците, като наследници на покойния Г. М. , са собственици на основание придобивна давност на процесния недвижим имот , чието владението е получено през 1965 година по силата на договор за продажба, установена от изслушаните свидетели и частен писмен документ за получени суми от продавача , наследодател на ответниците, и данните , че имота е обработван само от наследодателя на ищците до смъртта му през 1999 година , а след това от тях,зачитайки и издадения констативен НА Nо 35/1992 година.
Възражението на ответниците , че имотът е земеделска земя , поради което изтеклата до 1997 година давност не може да бъде зачетена на основание чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ ,не е уважено, след като е прието, че макар и имотът да попада в терен по § 4 от ЗСПЗЗ , това не изключва и наличието на частна собственост и придобиване на имота по давност, изтекла след този влизане в сила на цитираната законова норма , при липсата на заявени реституционни претенции по ЗСПЗЗ за имота.
При изложените данните и като съобрази разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС , настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случай не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК .
С т.1 на посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС е приема , че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение.
В изложението на касаторите Д. Г. Ч., Т. Г. С., М. Г. И., Е. П. Я., З. П. Е., В. Г. Ч., И. В. Ч. и В. В. Ч. , се поддържа , че въпросът за приложимостта на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ спрямо изтеклата до 1997 година давност в полза на наследодателя на ищците за процесния недвижим имот е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на съдилищата .
Настоящият състав не приема поддържаната теза за допустимост на касационното обжалване, тъй като с Решение Nо 204 от 7.05.2007 година по гр.д. Nо 3158/2005 година на ВКС –IV отд., с което се приема , че съгласно чл. 24 ал.1 т.4 ЗСГ /отм./ не се допуска придобиване по давност на недвижими имоти, ако тя не е изтекла до влизане в сила на ЗСГ, а след отмяната на Глава II ЗСГ от 1990 година , придобиването по давност е възможно, освен за земеделска земя , защото след отпадналото ограничение по ЗСГ е въведено друго ограничение – по ЗСПЗЗ”, а с Решение Nо 2354/ 14.01.2005 година по гр.д.Nо 2123/2003 год. на ВКС-IV отд., се приема , че придобиването по давност е изключено по отношение на имот, който е бил земеделска земя…”. За произнасянето на крайния правен извод и признаване в полза на ищците Д правото на собственост на основание придобивна давност по см. на чл. 79 ал.1 ЗС, решаващият съд няма произнасяне по въпроса за приложимостта на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ , тъй като същият е бил неотносим към спора. Цитираната практика по двете решения на ВКС разглежда проблема за придобиване правото на собственост на оригинерно правно основание / придобивна давност/ , но с оглед приложимостта на други правни норми- приложимостта на чл. 29 ал.1 т.4 ЗСГ/ отм./ и придобиването на земеделска земя по давност, при ограниченията на чл. 12 ал.7 ЗСПЗЗ.
Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл./ 280 ал.1 т.3 ГПК ,поради необходимост от произнасяне за точното прилагане на закона- чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ само по отношение на възстановените земеделски земи или на всички земеделски земи , подлежащи на възстановяване според реституционните способи, тъй проблемът е неотносим към конкретния спор , а като приложима правна норма , разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ е ясна и приложението и не създава затруднения на практиката, нито налага необходимост от уеднаквяване на създадената от съдилищата практика.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на касационна жалба вх. Nо 13613/21.10.2009 година, заявена от Д. Г. Ч., Т. Г. С., М. Г. И., Е. П. Я., чрез адв. Г от АК – Бургас и З. П. Е., В. Г. Ч., И. В. Ч. и В. В. Ч. З. чрез адв. Г срещу въззивно Решение Nо II- 91 от 14.09.2009 година, по гр.възз.д. Nо 90/2009 година на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :