O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 09.04.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1378 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 8788/19.10.2009 година, заявена от Б. Д. Л. от гр. Р., подадена чрез процесуалния представител адв. Ив. С. АК-Русе срещу въззивно Решение Nо 294 от 14.09.2009 година по гр. в.. д. Nо 595/2009 год. на Русенския окръжен съд по отхвърления иск по чл. 109 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поддържа се , че незаконосъобразно съдът е приел, че ответника не е извършил действия , с които неоснователно се пречи на страната да упражнява правото си на собственик, въпреки липсата на данните за законност на изграденото избено помещение и вентилационен комин.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , тъй като изводите на съда, че „ответникът не е извършил неоснователни действия , пречещи на жалбоподателя собственик да упражнява правото си на собственост „, както и изводите, че „ дори и при липсата на доказателства за законно изграждане на избеното помещения и неговия вентилационен комин , са налице условията на чл. 303 ал.1 ППЗТСУ/отм./ те да се запазят” са в противоречие с Решение Nо 1303 от 18.07.2003 година по гр.д. Nо 1132/2002 година на ВКС-IVотд., с което се приема , че искът по чл. 109 ЗС предпоставя защита на правото на собственост и собственикът може да иска от всички правни субекти да се въздържат от действия и посегателства върху имота”.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Д. Д. и М. Д. , с който се оспорват основанията за отмяна на обжалваното решение, като се поддържа , че е налице задължителна съдебна практика в смисъла в който е постановено обжалваното решение- ТР 31/1984 година на ОСГК на ВС, която практика е утвърдена и приложима- за сведение се представя и Решение Nо 190 от 05.04.1993 година по гр.д. Nо 1699/1992 година на ВС-IV отд., оспорва се и релвираното основание по т.3 , като се сочи, че приложното поле на т.3 предполага непълнота или неяснота при приложението на конкретна правна норма, а разпоредбата на чл. 109 ЗС е ясна и не се нуждае от ново тълкуване в смисъл, различен от установения до този момент.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв.
С посоченото решение ,окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 31 от 07.05.2009 година по гр.д. Nо 6735/2007 година на Русенския районен съд по отхвърления иск на Б. Д. Л. по чл. 109 ЗС. Прието е , че монтираната етернитова тръба на 2 м. над нивото на тротоара и над нея подцинкована тръба на 1.5 м. височина , служеща за отдушник на избено помещение на ответниците, изградено под земята в ската, не препятства спокойното упражняване правото на собственост на ищеца и не съставляват неоснователни действия, както и че изграденото съоръжение , при липсата на доказателства за законно изграждане , не подлежат на премахване поред чл. 303 ал.1 ППЗТСУ/ отм./
При данните по делото и като съобрази разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС , настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случай не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т. и т.3 ГПК .
С т.1 на посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС е приема , че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение. В изложението на касатора Л. конкретно формулиран въпрос няма, но може да се направи извод, че се касае до касае до съдържанието на неоснователни действия , които препятстват спокойното упражняване правото на собственост.
Материално-правен въпрос за приложението на чл.109 ЗС от гл.т. на понятието „неоснователни действия, препятстващи спокойното упражняване правото на собственост” е предмет на обстойните разяснения на ТР 31/84 ОСГК на ВС.
На първо място е прието, че под неоснователни действия следва да се разбира всяко пряко или косвено неоснователно въздействие , посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава 9или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта/ имота/ според нейното предназначение. В случаите на извършен без разрешение на административните технически органи строежи или при съществени отклонения от техническите правила и норми на строителството, крайната преценка следва да се направи с оглед на резултата т.е. извършения строеж има ли и в какъв обем вредното отражение върху обекта на собствеността на ищеца.
Постановеното въззивно решение не може да се приеме , че е постановено в противоречие с ТР 31/84 година на ОСГК на ВС . Спорът налице ли е „неоснователни действия, препятстващи спокойното упражняване правото на собственост” е конкретен фактически въпрос, Изводите на съда за липсата или недоказаността на правно-релевантните факти, безспорно обуславят различен правен резултат, който не означава различно приложение на закона. В този аспект не може да се приеме , че е налице и необходимост от обобщаване на съществуваща съдебна практика за преодоляване на противоречия, след като такива няма , а има само различно установени по делата факти.
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , с цел налагане на нова такава , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Само по себе си позоваването на основание за допустимост в рамките на приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, и посочването на съдебни решения на различни по степен съдилища, без заверка , че са влезли в сила, някой напълно неотносими към поставения материално-правен въпрос, не може да обоснове позитивно решение на касационни съд в рамките на произнасянето по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 8788/19.10.2009 година, заявена от Б. Д. Л. от гр. Р., подадена чрез процесуалния представител адв. Ив. С. АК-Русе срещу въззивно Решение Nо 294 от 14.09.2009 година по гр. в.. д. Nо 595/2009 год. на Русенския окръжен съд по отхвърления иск по чл. 109 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :