Определение №571 от по гр. дело №16/16 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 571
София, 03.06.2010 година
 
                            В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А
 
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно  заседание на двадесет и първи април  две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
          ЧЛЕНОВЕ:  СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА
                      ВЕЛИСЛАВ  ПАВКОВ
 
при  участието на секретар 
изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА
гр.дело № 16 /2010  година, и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
 
Образувано по касационната жалба вх. Nо 52 736/ 12.10.2009 година на Б. А. И. и Н. Д. И. от гр. С., приподписана от адв. А срещу въззивно Решение Nо 4012 от 20.08.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 471/2007 година на Софийския градски съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение си по чл. 284 ал.3 ГПК , допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с довода , че въпросът за индивидуализацията на имотите с цифрово изражение или по неговите граници , е материално-правен въпрос от „съществено обществено значение” , чието разглеждане и произнасяне ще бъде от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Наред с това се сочат като практика по въпроса Определения по чл. 288 ГПК и Решение Nо 509 от 18.03.1976 година по гр.д. Nо 1075/76 г. ВС- I отд., Решение Nо 1253/ 2007 година по гр.д. No 5246/2007 година на ВКС- I отд. , Решение Nо 1459/ 2008 година по гр.д. Nо 5090/2007 година на ВКС- IV отд. и Решение Nо 125/2006 година по гр.д. Nо 1233/2005 г. на ВКС-II отд.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника Е, с който отговор се поддържа , че липсват основания за допустимост на касационното обжалване , а самото решение е правилно и законосъобразно.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., преценено с оглед данните за стойността на защитаваното право на собственост.
С обжалваното решение, Софийския градски съд е отменил решението на първата инстанция и е постановил ново, с което като е приел за установено по отношение на Б. и Н. И. , че Е. С. С. е собственик на МАЗЕ Nо 3/ ПО на Nо 101/1997 година / като принадлежност към апартамент Nо 3- София жк.”Люлин’ бл. 227 вх. А и съответно ги е осъдил да предадат владението на мазето.
Прието е , че съгласно искът следва да се уважи , тъй като спорният имот е посочен по нотариалния акт, легитимиращ ищеца за собственик на главната вещ-апартамент Nо 3 .
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса за индивидуализация на недвижимия имот, предмет на спора за собственост и поради необходимостта от точното прилагане на закона и развитие на правото предвид на обществената му значимост.
Не може да се приеме , че по въпроса за индивидуализацията на недвижим имот, предмет на спора за собственост , е налице противоречиво разрешаване. Посочените Определения на ВКС по чл. 288 ГПК не са източник на съдебна практика, тъй като с тях не се разрешава спор по същество. Обстоятелството, че по цитираните определения по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване по идентичен въпрос , не може да обуслови извод за противоречие с правните изводи на съда по конкретното дело.
Посочените решения , също не сочат на противоречива практика по въпроса за начина на индивидуализация на недвижимите имоти, тъй като само с Решение Nо 509/1976 година ВС се третира въпроса за мазе, като принадлежност към главната вещ-апартамент , но от гл.т. не на индивидуализацията / по номер или друг белег/ а с оглед на момента на придобиване правото на собственост.
Не може да се приеме , че е налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като не се сочи нито празнина на правото, нито необходимост от преодоляване на неправилна съдебна практика или липса на такава с оглед точното приложение на закона, в см. на конкретна правна норма.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т. 2 и т.3 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 52 736/ 12.10.2009 година на Б. А. И. и Н. Д. И. от гр. С., приподписана от адв. А срещу въззивно Решение Nо 4012 от 20.08.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 471/2007 година на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top