O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 15.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 152 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 8047/ 09.10.2009 година, заявена от Е. Г. Т. и Й. С. Т., и двамата от гр. С. чрез процесуалния си представител адв. А срещу въззивно Решение Nо 1161 от 22.07.2009 година по гр.възз.д.Nо 929/2003 година на Софийския апелативен съд , с което е оставено в сила Решение от 12.05.2000 година по гр.д. Nо 23/1997 година на Кюстендилския окръжен съд по отхвърлените равандикационни искове по чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроиз-водствените правила- чл. 208 ал.2 ГПК/ отм./ и чл. 188 ал.1 ГПК / отм./, и приложение на материалния закон – чл. 2 ал.3 ЗВСОНИ, чл. 108 ЗС и чл. 2 ал.6 ЗОСОИ чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с противоречие на изводите на съда по обжалваното решение по въпроса за предпоставките за зачитане възстановяване на отчуждена собственост по ЗНЧМИП на основание ЗВСОНИ и ЗОСОИ ,с практиката на ВКС-посочена като ТР Nо 1/1995 на ОСГК на ВКС и ТР 6/2006 година на ОСГК на ВКС и „многобройни съдебни решения”, без конкретни съдебни актове , тъй като поред защитата на касаторите „целта на изложението не е да се разпечатва „Сиела” или „Апис”. Допустимостта по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с довода , че „изходът от спора е от значение за точното прилагане на закона”.
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците „ гр. Д., „НЕК”АД София,”М„ Е. гр. Д., А. у. –Благоевград и МРРБ, участващо като контролираща страна.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. .
С посоченото решение, при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция след отменително решение на ВКС, е оставено в сила решението на първата инстанция по отхвърлените ревандикационни искове на наследниците на национализираната по чл.1 от ЗНЧИМП- В. мелница „Й” гр. Д. срещу „Д„АД гр. Д., „НЕК”АД София,”М„ Е. гр. Д., за предаване владението на собствените им терен и мелнични сгради, възстановена собственост по силата на ЗВСОНИ и ЗОСОИ.
За да отхвърли исковете , решаващият съд е приел, че ищците не са установили правото си на собственост по отношение на претендираните земя и сгради. Прието е , че реституционния ефект на чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ не може да се зачете, тъй като имотът не съществува във вида , в който е национализиран. Претендираният терен общо от 24 150 кв.м. , не съответства на данните по баланса на национализирания индустриален обект от 28.12.1947 година – „валцовата мелница „ е притежавала 17 500 кв.м., а според констатациите на изслушаната експертиза , този терен не съвпада по граници с терена , който се претендира и се владее от ответниците. По отношение на сградите е прието, че национализираните сгради – мелнична постройка и хамбар са били постройки от преди 1900 година / според описанието / и негодни, а претендираните сгради- валцова фабрика, канцеларии, работилница , трафопост, 3-етажна сграда на мелницата , лаборатория, склад , дърводелска работилница и др., са изградени по времето, когато имотът е национализиран и са отразени по АДС като активи на създаденото държавно предприятие – ДП”З” гр. С..
При данните по делото и съобразявайки наведените доводи в контекста на разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГКТК, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице релевираните основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т. 1,2 и 3 ГПК .
С т.1 на посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС се прие, че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение. Спорният въпрос за предпоставките за зачитане възстановяване на отчуждена собственост по ЗНЧМИП на основание ЗВСОНИ и ЗОСОИ , не може да се приеме , че е конкретно формулиран въпрос, тъй като касае общата правна рамка на възстановяване правото на собственост по силата на закона.
С ТР 1/1995 година на ОСГК , раздел А т.1 и 2 , ВС е дал разяснения кой са общо предпоставките за възстановяване собствеността на одържавените недвижими имоти и по конкретно какво следва да тълкува съдът , когато е налице спор дали имотите съществуват реално във вида , в който са одържавени. Данните по делото – писмените доказателства и експертното заключение, за липса на съвпадение на одържавения терен с претендирания терен както от гл.т. на обем на площта, така и на граници, е обусловил извода на съда за невъзможност да се зачете реституционния ефект на закона. По отношение на сградите- изводите също се базират на б4езспорно установените доказателства , че одържавените сгради са били негодни, а тези които се претендират са изградени след национализацията , в периода на 1962 година. Т.е. изводите на съда , обусловили изхода на спора не касаят незачитане на задължителната съдебна практика , а касаят преценка на доказателства , които не установяват правно-релевантните за спора факти.
Не може да се сподели довода , че е налице противоречие на обжалвания съдебен акт с ТР 6/2006 година на ОСГК на ВКС. С посоченото тълкувателно решение се третира приложимостта на чл. 2 ал. 6 ЗОСОИ в хипотезите на незаконно завзета собственост.в случая е налице проведена национализация на основание на ЗНМИЧП , на „законно основание”.
Противоречие на въззивното решение с „многобройни съдебни решения”,като основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , без да се сочат и прилагат конкретни съдебни актове , не може да се допусне. Касаторът , чрез осъществяващия процесуалната му защита а. , няма задължение да разпечатва „Сиела” или „Апис”, а само да посочи конкретни влезли в сила решения, които обосновават довод за противоречиво разрешаване на конкретен материално-правен или процесуален въпрос, обусловил изхода на делото, чието решение е предмет на обжаолването.
Допустимостта по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , обоснова на от защитата на касаторите с довод , че „изходът от спора е от значение за точното прилагане на закона”, е неоснователно поддържана .
Като основание за допустимост на касационното обжалване , разпоредбата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК изисква наличието на няколко предпоставки, подробно разглеждани с т. 4 на ТР 1/2009 година на ВКС- ОСГКТК. Допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обуславя от необходимостта касационни съд да се произнесе по посочения материално правен въпрос когато е настъпила необходимост от ново правно преосмисляне на променени обществени условия или е издаден нов закон , регулиращ по нов начин стари отношения , а дадените стари разрешения на съдебната практика не кореспондират по тълкуване на дадена правна норма нито на фактическите, нито на правните отношения.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 8047/ 09.10.2009 година, заявена от Е. Г. Т. и Й. С. Т., и двамата от гр. С. чрез процесуалния им представител адв. А срещу въззивно Решение Nо 1161 от 22.07.2009 година по гр.възз.д.Nо 929/2003 година на Софийския апелативен съд , с което е оставено в сила Решение от 12.05.2000 година по гр.д. Nо 23/1997 година на Кюстендилския окръжен съд по отхвърлените равандикационни искове по чл. 108 ЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :