O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 11.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1442 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба вх.Nо 3118/22.10.2009 година ,заявена от „П” ЕООД София, чрез адв. М. А. САК срещу въззивно Решение Nо 502 от 06.07.2009 година, постановено по гр.д.Nо 764/2008 година на Врачанския окръжен съд.
Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Доводите за незаконосъобразност се поддържат по повод изводите на съда , че имотът е актуван като държавен , има издаден акт за държавна собственост, чиято доказателствена сила на официален документ е зачетена , поради което е прието и , че ищцовото търговско дружество , като наемател на процесните имоти , не е ги е придобило на основание придобивна давност .
С представено по делото изложение допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал. 1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се , че с обжалваното решение , съдът се е произнесъл по съществени материално -правни и процесуални въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата в България, както и в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона.
Същественият процесуален въпрос е за доказателствената сила на ксероксно копие на документ, а същественият материално-правен въпрос е вързан с прилагане разпоредбите на Закона за собствеността, касаещи придобиване правото на собственост върху имоти частна държавна или частна общинска собственост на основание придобивна давност. Поддържа се , че тези въпроси са от значение за точното прилагане на ЗС и ГПК и са от значение за развитие на правото.
Поддържа се , че въпросът за прилагане разпоредбата на чл. 86 ЗС, в редакцията му след 1996 година , касаещ придобвната давност е разрешаван противоречиво от съдилищата в България, като се сочи Решение от 14.05.2009 година по гр.д. Nо 12/2009 година на Врачанския ОС/ без заверка , че е влязло в сила/ и обжалваното решение и Решение на РС Котел по гр.д. Nо 13/2009 година, без заверка , че се касае до влязло в сила решение/.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника П. Б. , с което се сочи , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал. 1 ГПК.
Състав на ВКС – първо отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и съобразявайки дадените с ТР 1/2009 година на ВКС ОСГКТК разяснения , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данните за данъчната оценка на имотите по констативните нотариални актове Nо 137/2003 година и Nо 138/2003 година.
С посоченото решение е отменено Решение Nо 64 от 14.07. 2008 по гр.д. Nо 1275/ 2007 година на Врачанския районен съд и е постановено ново решение , с което е отхвърлен предявеният от „П” ЕООД София срещу П. А. Б. от гр. В. иск по чл. 108 ЗС за признаване правото му на собственост на УПИ XII-28 в кв. 9 по РП на гр. В. източна промишлена зона, целият с площ от 6 994 дка, при посочените съседи, заедно с построената в същия имот масивна едноетажна производствена сграда с дървена покривна конструкция и застроена площ от 350 кв.м. и метален навес на 1 етаж , покрит с ламарина ПИ с идентификатор 12259.1027.46 по КК на гр. В., сграда с идентификатор 12259.1027.41.1; сграда с идентификатор 12259.1027.41,2 и сграда с идентификатор 12259.1027.41.3 и на УПИ XIV-28 от 4 553 кв.м.- незастроен с идентификатор 12259.1027.85 по КК на гр. В., както и осъждане да се предаде тяхното владение, както и за отмяна на констативен НА Nо 115/2005 година , присъдени са разноски в размер на 2 515 лв.
След преценка на наведените доводи и представените съдебни решения , на който страната касатор обосновава допустимостта на касационното обжалване , настоящият състав намира , че НЕ СА налице предпоставките на законодателя и относно допустимостта на касационното обжалване на нито едно от посочените основания чл. 280 ал. 1 ГПК,
Релевираният с касационната жалба материално правен въпрос – за прилагане разпоредбата на чл. 86 ЗС, в редакцията му след 1996 година, касаещ прилагане института на придобвната давност по отношение на недвижими имоти, частна държавна респ. общинска собственост, макар и обуслови изхода на спора , не е разрешаван противоречиво от съдилищата в България. Разрешенията дадени по Решение от 14.05.2009 година по гр.д. Nо 12/2009 година на Врачанския ОС/ без заверка , че е влязло в сила/ Решение на РС Котел по гр.д. Nо 13/2009 година, също без заверка , че е влязло в сила решение, са несъотносими с конкретно разрешения по делото основен , от гл.т. приложим материален закон, въпрос за изхода на спора.
За да отхвърли иска на „П„ЕООД гр. В., решаващият съд е приел, че като наемател на процесните терени в определен период от време , търговското дружество не е владяло за себе си, а за другиго, по силата на договорно основание.
Касационното обжалване не може да бъде допуснат и на основания релевираните доводи , че в противоречие с цитирани решения на ВКС е разрешен въпроса за разпределението на доказателствената тежест при оспорване на акт за държавна собственост и за неправилно приложение на закона. Такива доводи за допуснати нарушения по конкретното приложение на една ясна и безпротиворечиво прилагана правна норма , каквато е чл. 86 ЗС, , обуславящи евентуалната порочност на въззивното решение , но не могат едновременно да бъдат квалифицирани и като основания за допустимост на обжалването пред касационния съд.
Като приема , че правната интерпретация на закона с обжалваното въззивно решение не налага ново уеднаквяване на съдебна практика и не може да се приеме , че новото разрешение би било от значение за развитие на правото, настоящият състав намира , че не са налице предпоставките за допустимост на обжалването.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 3118/ 22.10.2009 година , заявена от търговско дружество „П” ЕООД гр. В., чрез адв. М. А. САК срещу въззивно Решение Nо 502 от 06.07.2009 година, постановено по гр.д.Nо 764/2008 година на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: