O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
София, 11.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1448 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба вх.Nо 4396/ 06.10.2009 година ,заявена от Н. С. Б., Д. С. С. и Й. С. Д. , заявена чрез адв. Д срещу въззивно Решение от 08.07.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 30/2009 година на Кюстендилския окръжен съд, в частта , с която е оставено в сила Решение на Кюстендилския районен съд от 31.07.2007 година по гр.д. Nо 2785/2006 година по отношение на отхвърления иск по чл. 108 ЗС, заявен срещу М. Я. Я. и Т. С. Я. за собственост на недвижим имот, представляващ разликата над 0.350 дка до 0.731 дка или на площ от 0.381 дка –югоизточна част на овощна градина в землището на с. Ж., м. Реката, целият от 4.381 дка, имот пл. Nо 0130072 по Картата на землището.
Поддържа се, че обжалваното решение е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон досежно изводите , че ищците не са установили възстановеното си право на собственост над 4000 дка , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Доводите за незаконосъобразност се поддържат
С представено по делото изложение допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК. Поддържа се, че с обжалваното решение , съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по Решение Nо 224 /24.07.2001 година и ТР 1/1997 година на ОСГК по въпроса за зачитане конститутивното действие на решението на ОСЗГ при възстановяване на собствеността в стари реални граници.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация М. и Т. А. , с който се сочи , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК, тъй като липсва аргументи в какъв аспект е противоречието с цитираната практика на ВКС.
Състав на ВКС – първо отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и съобразявайки дадените с ТР 1/2009 година на ВКС ОСГКТК разяснения , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данните по представената експертна оценка на имота .
След преценка на наведените доводи и представените съдебни решения , на който страната касатор обосновава допустимостта на касационното обжалване , настоящият състав намира , че НЕ СА налице предпоставките на законодателя и относно допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК,
Релевираният с касационната жалба материално правен въпрос за зачитане конститутивното действие на решението на ОСЗГ при възстановяване на собствеността в стари реални граници ,макар и основен и значим въпрос в производствата за защита на реституираната по ЗСПЗЗ собственост , в конкретния случай не е този , формирал решаващата воля на съда за постановения правен резултат по делото.
За да отхвърли иска на спорните 0.381 дка, решаващият съд е приел, зачитайки като надлежен титул за собственост решението на ОСЗГ т.е. зачитайки конститутивното действие на решенията на ПК/ ОСЗГ и произнасяйки се в съответствие с цитираната съдебна практика , че ищците са собственици , но не на претандираните 4 381 дка , а на имот с площ от 4000 дка . Изводите на съда за притежаваната площ са базирани на данните за идентичност / граници на имота/ на изслушаната съдебно-техническа експертиза и събраните доказателства, касаещи придобивния способ/ частен писмен документ и давност/ на праводателя на ищците, претендиращи собствеността на имот от 4 381 дка, интерепертирани в контекста на изводите по решението по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, в частта от 0.350 дка , допълващи площ от 4000 дка, а не от 4 381 дка.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 4396/ 06.10.2009 година ,заявена от Н. С. Б., Д. С. С. и Й. С. Д. , заявена чрез адв. Д срещу въззивно Решение от 08.07.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 30/2009 година на Кюстендилския окръжен съд, в частта , с която е оставено в сила Решение на Кюстендилския районен съд от 31.07.2007 година по гр.д. Nо 2785/2006 година по отношение на отхвърления иск по чл. 108 ЗС, заявен срещу М. Я. Я. и Т. С. Я. за собственост на недвижим имот, представляващ разликата над 0.350 дка до 0.731 дка или на площ от 0.381 дка –югоизточна част на овощна градина в землището на с. Ж., м. Реката, целият от 4.381 дка, имот пл. Nо 0130072 по Картата на землището.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: