О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 18.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1163 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба вх. Nо 2604/ 22.05.2009 година на Д. И. Р. от гр. П. и П. И. К. от гр. Д., заявена чрез адв. Н срещу въззивно Решение Nо 195 от 08. 04. 2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 868/2008 г. на Плевенския окръжен съд, В ЧАСТТА , с която е отменено Решение от 19.12. 2006 година, постановено по гр.д. Nо 2082/2006 година на Плевенския районен съд и е постановено ново, с което заявения от тях иск по чл. 108 ЗС е отхвърлен.
Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуалните правила по преценка на доказателствата по делото, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК,като допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с довода, че 1 ./ постановеният съдебен акт на Плевенския ОС е в противоречие с практиката на ВКС , а именно с Решение Nо 1051 по гр.д.Nо 4376/2007 год. на ВКС-II отд., т.е с отменителното решението на ВКС ,постановено при първото разглеждане на делото от касационния съд / от което е видно , че е налице съществен материално-правен въпрос за зачитане силата на присъдено нещо, формирана по влязлото в сила решение по гр.д. Nо 1595/2005 година на ВКС -неприложено с изложението ; 2./ че констатираната противоречива практика на две инстанции следва да бъде преодоляна по пътя на касационното обжалване и 3./ че констатираните различия в двете инстанции по отношение на събраните доказателства, води до постановяване на актове, който създават несигурност в гражданско-правните отношения и тази несигурност следва да бъде отстранена.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация- С. М. М..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
При данните по делото за данъчната оценка на спорния недвижим имот и характера на заявения иск и като установи , че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав приема, че са спазени изискванията за упражняване на правото на жалба , в т.ч. и тези по чл. 280 ал.2 ГПК и същата се явява процесуално допустима.
С обжалваното решение , въззивният съд е отменил решението на първата инстанция по уважените обективно съединени искове по чл. 108 ЗС,заявени от Д. И. Р. от гр. П. и П. И. К. от гр. Д., с които С. М. М. е осъден да предаде владението на две стаи от сутерена , в жилищната сграда в гр. П. ул.”Б” 28 , след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че ищците Д. И. Р. от гр. П. и П. И. К. от гр. Д., черпят правата си на собственици на посочените / уточнение/ с исковата молба помещения в сутерена , по силата на договор за доброволна делба от 1993 година. Поради констатирана липса на съответствие между посочените по тази делба-спогодба помещения сутеренния етаж и тези , установен по изслушаната съдебно-техническа експертиза по делото, въззивният съд е приел, че не може да се направи категоричен извод за обхвата на правото им на собственост по отношение на всички намиращи се в сутерена помещения- над 100 кв.м.. Прието е , че наследодателите на ответника- М. и М. М. , като носители на реализираното право на надстрояване и пристрояване на сградата от 1969 година , също имат права в съсобствеността на помещение от сутеренния етаж, които права не могат да бъдат засегнати от извършената делба през 1993 година, поради което помещението –мазе от 26.5 кв.м. по отношение на което С. М. упражнява фактическа власт , не се владее от него без основание, а в рамките на правото на собственост на неговите родители.
При преценката на релевираните основания и данните по делото, настоящият състав на ВКС –второ отделение на гражданската колегия , намира , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Даденото с обжалваното решение разрешение на поставения въпрос за зачитане силата на присъдено нещо на влязло в сила решение по гр.д. Nо 1243/2003 година, с което е прието за установено, че наследодателите на ответника- М. и М. М. не са собственици на 100 кв.м. от дворното място, първия жилищен етаж и респ. мазе по първия жилищен етаж в рамките на спора за процесните 100 кв.м от сутеренния етаж , предмет на настоящия спор , не може да обуслови извод за противоречие с Решение Nо 1051 по гр.д.Nо 4376/2007 год. на ВКС-II отд. по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Касае до две решение по едно и също дело, като второто решение , съставлява отменително решение на ВКС, с което са дадени указания при новото разглеждане на делото от въззивния съд да се прецени значението на това влязло в сила решение/ отричащо правата на наследодателите в собствеността на сутерена , но в един по-ограничен обем от съществуващите/ при съпоставка на двата предмета на спора, която именно е сторил въззивния съд с постановеното от него решение. Зачитането на силата на присъдено нещо само в предметната рамка на спора, разрешен с влялото в сила решение, не обуславя противоречиво разрешаване на въпроса за зачитане на силата на присъдено нещо.
Въпросите за преценка на доказателствата по делото от страна на различните инстанции , обуславяща съответно различия в отделните съдебни актове, не може да бъде уеднаквена по пътя на произнасяне от касационния съд по конкретното дело. Събирането на доказателства и установяване на фактите по едно дело е въпроса на конкретния гражданско правен спор. Касационното обжалване на постановеното решение може да отстрани „несигурността в гражданско-правните отношения” при проверката на акта по същество, ако и доколкото в процеса на доказване има допуснати нарушения на установените за това правила от страна на съда, но при условие , че самото обжалване е допуснато с оглед на критериите за селекция по чл. 280 ал.1 ГПК.
Не е налице и основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, след като липсва позоваване на противоречие с задължителна практика на ВС и ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2604/ 22.05.2009 година , заявена от Д. И. Р. от гр. П. и П. И. К. от гр. Д., чрез адв. Н срещу въззивно Решение Nо 195 от 08. 04. 2009 година, по гр. в..д. Nо 868/2008 г. на Плевенския окръжен съд, В ЧАСТТА , с която е отменено Решение от 19.12. 2006 година, по гр.д. Nо 2082/2006 година на Плевенския районен съд и е постановено ново, с което заявенините от Д. И. Р. и П. И. К. срещу С. М. М. от гр. П. искове по чл. 108 ЗС, са отхвърлени.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: