O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 17.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1393 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 18615/02.06.2009 година заявена от Л. М. И. и К. И. Х., и двамата от гр. В., чрез процесуалния представител адв. М срещу въззивно Решение Nо 544 от 28.04.2009 година, постановено по възз.гр.д.Nо 1042/2008 година на Варненския окръжен съд.
С посоченото решение е оставено в сила Решение Nо 3775 от 04. 03. 2008 година по гр.д. Nо 6645/2006 година на Варненския РС по допускане на съдебна делба между страните по делото, на следния недвижим имот- двуетажна къща –близнак/ западна част/, заедно с ? идеална част от общите части на сградата и ? идеална част от западна пристройка, при права : 2/18 идеални части за М. М. Т., 7/16 идеални части за Л. М. И. и съпругът и К. И. Х. и 7/16 идеални части за Й. М. Д. и съпругът и Д. И. Д. , на основание чл. 34 ЗС.
Касаторът поддържа , че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон и е необосновано, В ЧАСТТА с която е допусната делбата на процесната пристройка, съделителите и квотите. основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Навеждат се доводи за незаконосъобразност в насока правното основание за собствеността на пристройката, както и досежно възраженията ,касаещи таваните и избените помещения.
По делото е приложено изложение по см. на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, с което се поддържа основания за допустимост на обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 т т.3 ГПК , тъй като съдът се е произнесъл по съществен материално-правен въпрос – този за собствеността на пристройката към процесната западна част на къщата близнак , но необосновано е решил спора в противоречие с практиката на ВКС приемайки , че собствеността е възникнала по приращение / чл. 92 ЗС / без да зачете , че Л. И. и К. Х. са собственици на собствено основание/ без да се уточнява какво/ , а също така и по два процесуално-правни въпроса- за таванските и избените помещения и не е коментирана поканата до ищцата да ползва припадащата и се 1/8 идеална част от имота, също в противоречие с практиката на ВКС, като са посочени , с допълнителното изложение от 03.06.2009 година , съответно
1./ ТР 1/2001 година на ОСГК на ВКС по някои въпроси на въззивното производство по отменения ГПК;
2./ ПП 1/85 на ВС по някой въпроси на правомощията на втората инстанция като контролно отменителна инстанция,
3./ Решение Nо 4 по конст. дело Nо 4/ 2004 година на Конституционния съд на Република България за прогласяване противоконституционността на текстове от Закона за съдебната власт/ ЗВС/,
4./ ПП 3-83 на ВС за обобщаване по някои въпроси на ЗЖСК
5./ ПП 6- 76 ВС касаещо повишаване качеството и ефективността на правосъдието в съответствие на решенията на 11 Конгрес на БКП
6./ПП 7-78 ВС издадено по някои въпроси за правото на обвиняемия на защита и
7./ ПП 8-80 ВС по въпросите по приложение на чл. 19 ал.3 ЗЗД и на чл. 16 ал.1 и 2 ЗС/ отменени/ за защита на социалистическата собственост.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответната страна М. Т. , чрез адв. В. В. – АК Варна , с който се оспорва наличие на основание за допустимост на обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск за съдебна делба и данъчна оценка на имота и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК,настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи и с оглед на приетите критерии и разяснения с ТР 1/ 2009 година на ОСГКТК на ВКС, настоящият състав намира , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Релевираните въпроси по начина на тяхното формулиране и съдържание не могат да бъдат квалифицирани като такива по чл. 280 ал.1 ГПК.
С разясненията на ТР 1 / 2009 година на ОСГКТК на ВКС прие , че по см. на чл. 280 ал.1 ГПК материално-правния или процесуално- правен въпрос следва да е включен в предмета на спора , да е от значение за изхода по конкретното дело и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства . От трите формулирани от касатора въпроса, посочени по-горе в изложението, не може да се приеме , че са налице точно и конкретно формулирани въпроси в смисъла на разгледани като част от предмета на спора по иска за съдебна делба и по конкретно по спора за наличие на съсобственост по отношение на спорната пристройка. Въпросът за собствеността на пристройката не е конкретизиран от гл.т. на кой проблем – конкуренция на прави основания за придобиване на собствеността , наличие на самостоятелно съществуващ обект на правото на собственост или др. , и евентуалното приложение на кой материалния закон , е в противоречие със задължителната съдебна практика на ВС или ВКС , която е цитирана . А ако бъде съобразена самата цитирана задължителна практика по посочените Постановления на Пленума на ВС , която не касае проблемите за защита на правото на собственост, то изводът за липса на каквото и да е противоречие с разрешението проблеми по делото е очевиден и еднозначен. Изброяването на ПП на ВС или на ТР на ОСГК на ВКС, съставляващи източник на задължителна съдебна практика, без точно, ясно и конкретно обусловен от предметната рамка на спора материално-правен или процесуално-правен въпрос или без тази „задължителна практика „ да има каквото и да е отношение с предмета на спора по делото, не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване .
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , с цел налагане на нова такава , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Само по себе си позоваването на основание за допустимост в рамките на приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както е в настоящия случай, дори и ако въпросите бяха коректно формулирани, не може да обоснове позитивно решение на касационни съд в рамките на произнасянето по чл. 288 ГПК.
Приемайки, не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване на релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК, и на основание чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване по по касационната жалба вх. Nо 18615/02.06.2009 година заявена от Л. М. И. и К. И. Х., и двамата от гр. В., чрез процесуалния представител адв. М срещу въззивно Решение Nо 544 от 28.04.2009 година, постановено по възз.гр.д.Nо 1042/2008 година на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :