O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 18.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и весета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1364 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1672/10.05.2009 година заявена от Х. Б. , гражданин на Република Т. , чрез адв. Е адв. Сениха Р. САК срещу въззивно Решение Nо 189 от 30.03.2009 година, постановено по възз.гр.д.Nо 779/2008 година на добричкия окръжен съд.
С посоченото решение е обезсилено Решение Nо 87 от 11.07.2008 година по гр.д. Nо 201/2007 година на РС Каварна и исковто производство по заявения от Х. Б. срещу А. Х. Т., С. К. М., Ш. Х. Ф./ като наследници на Х. Тeфиков Р. / и Р. Д. А. и Р. С. А. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС е прекратено.
Касаторът поддържа , че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Наведените доводи за незаконосъобразност са в насока неправилно прилагане на чл. 224 ГПК / отм./ и чл. 220 ГПК / отм./ по отношение на влялото в сила решение по по гр.д. Nо 172/1991 година на РС Балчик и проведеното принудително изпълнение по отношение на наследодателя на първите трима ответника.
По делото е приложено изложение по см. на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, с което се поддържа основания за допустимост на обжалването по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по релевирания процесуално правен въпрос за допустимостта на ревандикационен иск срещу универсалните правоприемници по наследство и техните частни правопримници / по сделка/, когато има вляло в сила решение по вече уважен срещу починалия наследодател ревандикационен иск, разрешен в противоречие с Решение Nо 2536/ 05.12.1966 година по гр.д. Nо 1794/66 година, с което се приема , че за да се уважи заявения ревандикационен иск не е необходимо само да се докаже, че ищецът е собственик, но и да се докаже , че вещта се държи без основание и Решение Nо 228/ 15.04.2009 година по гр.д. Nо 443/2008 година на ВКС-I отд., с което е прието, че редът за защита правото на собственост , чиито права са накърнени с разпоредителна сделка/ от несобственик/ е чрез иск за собственост, когато приобретателят се позовава на формалното придобитите права и оспорва или нарушава вещното право на собственика”.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответната страна Р. и Р. атанасови, с което се оспорва наличие на основание за допустимост на обжалването по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Визираният в чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК критерий за селекция на касационните жалби, които могат да бъдат допуснати до разглеждане по същество от уредената като факултативна касационна инстанция,в настоящия случай , са налице. Формулираният процесуално-правен въпрос за допустимостта на защита на правото на собственост със равандикационен иск, заявен срещу универсалните правоприемници по наследство и техните частни правопримници / по сделка/, когато има влязло в сила решение по вече уважен срещу починалия наследодател ревандикационен иск, е разрешен в противоречие посоченото Решение Nо 228/ 15.04.2009 година по гр.д. Nо 443/2008 година на ВКС-I отд.. Допустимостта на иска като защита –санкция срещу неправомерно поведение на лицето-ответник винаги се обуславя от наличие на твърдяно накърняване,с различен интензитет, на защитимото субективно материално право, а редът за защита правото на собственост , чиито права са накърнени с разпоредителна сделка/ от несобственик/ е чрез иск за собственост, когато приобретателят се позовава на формалното придобитите права и оспорва или нарушава вещното право на собственика”. Приемайки, че разглеждането на случая от касационния съд би довело до уеднаквяване на съдебната практика по повдигнатия въпрос , настоящият състав намира , че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Съгласно изискванията на закона , при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 140 лв./ сто и четиридесет лева / , вносима от касатора по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1672/ 10.05.2009 година заявена от Х. Б. , гражданин на Република Т. , чрез адв. Е адв. Сениха Р. САК срещу въззивно Решение Nо 189 от 30.03.2009 година, постановено по възз.гр.д.Nо 779/2008 година на Добричкия окръжен съд.
УКАЗВА на касатора , че следва да се внесе дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 140 лв. / сто и четиридесет лева/ по сметка на ВКС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните, като на касатора чрез процесуалните му представители адв. Е адв. Сениха Р. САК се съобщи задължението за внасяне на ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :